Климатичните промени застрашават състоянието на европейските морски води и екосистеми. Оказва се обаче, че опасността не спира дотук. Ново проучване предупреждава, че ценното подводно културно наследство е застрашено от окисляването на океана, предава Евронюз. Изследването установява, че материалите, които съставляват много археологически съкровища, са изложени на риск от влошаване, когато нивата на pH на водата спаднат.
Проучването, координирано от Университета в Падуа, Италия, изследва как окисляването на океана, пряка последица от изменението на климата, може да ускори разпадането на потопени археологически обекти. Учените са проучили колко бързо се влошават историческите материали чрез разтваряне и биологично разпадане в морска среда и след това са интегрирали тези открития с мащабни климатични модели, обяснява водещият изследовател Луиджи Джерминарио.
Резултатите са обезпокоителни. Докато разграждането на камъните е било минимално в прединдустриалната епоха и остава относително ограничено днес, нарастващите емисии могат да предизвикат експоненциално увеличение на темповете на влошаване.
„Тези промени ще бъдат необратими през следващите десетилетия и векове, повлияни от свойствата на материалите и променящата се динамика на биоколонизацията – растежа на микроорганизми върху повърхностите на потопените структури“, казва Джерминарио.
Проучването предупреждава, че подкиселяването на океана ще представлява сериозно предизвикателство за защитата на подводното културно наследство, което ще направи политиките за опазване и адаптация по-спешни от всякога.
Симулации в естествено киселинни води показват риск от влошаване
Изследователите са провели полеви тестове под вода, за да симулират бъдещи сценарии на подкиселяване. Екипът е работил във водите край италианския остров Иския, където вулканичният подпочвен слой създава естествени „отвори“ за CO2, които отделят почти чист въглероден диоксид, което прави мястото жива лаборатория за изучаване на подкиселяването на океана.
„Това е естествена среда, която ни позволява да видим как всъщност изглеждат сценариите, прогнозирани за следващите десетилетия и векове, дори при екстремни нива на подкиселяване“, обясни Джерминарио.
Учените са потопили панели, съдържащи проби от различни каменни материали, често срещани в културното наследство. Тези панели са били поставени на различни места около отворите за CO₂, излагайки ги на широк диапазон от нива на pH и условия на подкиселяване.
Обратно в лабораторията, изследователите са използвали оптичен профилометър – инструмент с висока резолюция, който създава триизмерни повърхностни модели – за да визуализират и измерят ефектите на различните нива на pH върху разтварянето и ерозията.
„Това ни позволи да симулираме какво би могло да се случи с каменен артефакт в потопен археологически обект, както сега, така и в бъдеще“, каза Джерминарио.
Констатациите очертават тревожно бъдеще за подводното културно наследство на Европа. Най-уязвимите артефакти са тези, богати на калциев карбонат – като мрамор и варовик – особено когато са силно порести или финозърнести.
„Тези материали имат химичен състав, подобен на корала, чиято уязвимост към изменението на климата отдавна е призната от учените и обществеността“, отбелязват изследователите.
Проучването установи, че артефактите, изложени на най-голям риск, са тези, чиято историческа или художествена стойност зависи от дребни, изискани детайли, като скулптурни елементи, гравюри и мозайки.
Италия е дом на някои впечатляващи подводни съкровища, като например Археологическия парк Бая с мозайки и мраморни подове от древен римски град, и римското пристанище Егнация в Пулия.
„Дори привидно незначително повреждане на повърхността може да означава необратима загуба на информация“, казва още Джерминарио.










