Тазгодишните Зимни олимпийски игри Милано-Кортина са най-географски разпръснатите зимни игри в историята, като местата за провеждане са разделени между Милано и планинските курортни градове Кортина д’Ампецо, Ливиньо и Предацо. От самото начало организаторите очертаха състезанията като възможност да дадат приоритет на устойчивостта, целящи да сведат до минимум екологичния отпечатък чрез използване на съществуващите съоръжения и ограничаване на новото строителство. Сега вниманието е насочено към наследството, което игрите ще оставят върху инфраструктурата на Италия, предава Евронюз.
С мисъл за дългосрочните нужди на общността и туризма
Многоградският модел беше проектиран от организаторите и одобрен от Международния олимпийски комитет, за да се увеличи максимално използването на съществуващите съоръжения, като същевременно се насочат инвестициите в инфраструктура там, където са най-необходими, със силен акцент върху функционалността след Олимпиадата.
В Кортина, отдавна утвърдена като място за провеждане на Световната купа по ски алпийски дисциплини, Игрите ускориха подобренията на транспортните връзки, обществените пространства и спортните съоръжения.
МОК заяви, че стратегията се фокусира върху модернизирането на съществуващата инфраструктура и гарантирането, че новите проекти ще обслужват дългосрочните нужди на общността и туризма, вместо да създават самостоятелни олимпийски обекти с ограничено бъдещо използване.
Ролята на изменението на климата
Кметът на Кортина Джанлука Лоренци казва, че най-значимото наследство ще се усети във всекидневната инфраструктура.
„По-добрите пътища, по-добрите съоръжения, новият ски лифт – това е нещо, на което се радват пряко не само гражданите, но и тези, които идват в Кортина“, казва той.
Той добавя, че Игрите са затвърдили позицията на Кортина като център за зимни спортове, разширявайки се отвъд алпийските ски, за да включат и други дисциплини.
Един от най-значимите проекти по поръчка в планинския клъстер е новият център за пързаляне в Кортина, построен за бобслей, скелетон и шейни.
МОК потвърди, че пистата ще се използва на международно ниво след игрите, замествайки историческото съоръжение „Еудженио Монти“ и целяща да осигури бъдещи събития от Световната купа и шампионата в региона.
Но дори и при внимателно планиране, изменението на климата променя жизнеспособността на зимните спортове – както като състезателна, така и като туристическа дейност. Зимите стават по-кратки и по-меки, с по-рядко обилни снеговалежи в Европа и извън нея, което налага зависимост от изкуствен сняг и потенциално ограничава живота на подобни инвестиции.
Засиленият туризъм, макар и икономически полезен в краткосрочен план, вероятно ще увеличи въглеродния отпечатък на страната.
Градско развитие в Милано
В Милано наследството на Игрите е съсредоточено върху градското преустройство. Олимпийското село е построено в района на Порта Романа на мястото на бивша железопътна гара, като част от по-широк проект за регенерация, който предшества Игрите, но е ускорен от олимпийската времева рамка.
По време на Игрите комплексът настанява спортисти в специално построени жилищни блокове, всеки от които е проектиран да бъде преустроен след 2026 г. МОК потвърди, че след края на Игрите селото ще бъде преобразувано в студентски жилища.
Хиляди легла ще бъдат разпределени предимно за студенти, като ще се отговори на дългогодишното търсене в град, в който се намират големи институции като Университета Бокони, Миланския университет и Политехническия университет в Милано. Проектът включва също обществени зелени пространства, услуги и сгради със смесено предназначение.
Друго ключово съоръжение, Арена Санта Джулия с капацитет 16 000 души, беше домакин на олимпийския турнир по хокей на лед и ще се трансформира в гъвкаво пространство за събития за концерти, спорт, конгреси и шоу програми.
Местоположението му в близост до транспортния възел Рогоредо и линия на метрото е подчертано като част от по-широка стратегия за преустройство на квартал Санта Джулия в смесена жилищна и търговска зона.
