Рафтовете на европейските супермаркети са пълни с марки, които рекламират пластмасовите си опаковки като устойчиви, но често само малка част от материалите са наистина възстановени от отпадъци, а останалите са направени от петрол, алармира Гардиън.
Марките, използващи пластмасови опаковки – от Heinz Beanz на Kraft до Philadelphia на Mondelēz – използват материали, произведени от подразделението за производство на пластмаси на петролната компания Saudi Aramco.
Саудитският държавен холдинг се противопоставя на съкращенията на производството съгласно договора на ООН за пластмасата и е най-големият корпоративен емитент на парникови газове в света (повече от 70 милиона тона до 2023 г.).
Нефтохимическото дъщерно дружество на Aramco, Sabic, заедно с други големи играчи, измислиха успешен начин да преименуват вредния си бизнес на „спасяващ планетата“. Те етикетират пластмасата като „кръгова“ и щадяща климата, въпреки че на практика тя остава почти изцяло базирана на изкопаеми горива, изостряйки глобалното затопляне и пластмасовата криза.
Под натиск от индустрията, Европа е на път да легализира тази практика, която независими експерти описват като „зелено излагане на риск“. Те също определят правилата на ЕС, които ще влязат в сила през 2026 г., като „хлабави“.
За да насърчи така наречената устойчива пластмаса, нефтохимическата индустрия настоява за пиролиза, най-разпространеният вид химическо рециклиране. Този силно енергоемък и въглеродно интензивен процес превръща пластмасовите отпадъци в рециклирана суровина – пиролизно масло. Това опасно съединение обаче може да съставлява най-много 5% от общата суровина и трябва да се разрежда с 95% „девствена“ нафта, петролен дериват, за да се избегне увреждане на инсталациите, които превръщат суровината в нова пластмаса.
„Целият процес е обозначен като рециклиране на пластмаса, докато употребата на изкопаеми горива се разширява, защото трябва да се добавя девствена суровина“, посочва Хелмут Маурер, бивш старши експерт в отдела по околна среда на Европейската комисия.
Вратички в закона
За да представи привлекателни цифри за високи нива на рециклиране и ниски емисии за марки, които се стремят да привлекат клиенти, индустрията разчита на два спорни, но законни счетоводни трика.
„Счетоводството по масов баланс“ приписва рециклирания вложен материал на специфични изходящи партиди. Например, ако 5% пиролизно масло (смесено с 95% нафта) се припише на 5% от 100 тона, тези 5 тона могат да бъдат сертифицирани като „100% рециклирани“ опаковки, дори ако съдържат само изкопаеми суровини и никакъв действителен рециклиран материал.
„Това е несправедливо спрямо потребителите – рециклираното съдържание трябва да бъде физически част от крайния продукт“, казва Лориан Вейяр, служител по политиките в неправителствената организация Zero Waste Europe.
Спорен е и подходът „избегнати емисии“. Изваждането на въглерода, който би бил освободен, ако обем отпадъци, еквивалентен на рециклирания, е изгорен, създава очевидни икономии в сравнение с производството на чиста пластмаса.
Етикетите за рециклиране, базирани на масов баланс, се издават от водещата от индустрията платформа International Sustainability and Carbon Certification (ISCC) и се предават от производителите на пластмаса на марките опаковани продукти.
Публични данни показват, че рециклираният материал или пиролизното масло, използвани от Sabic (2600 тона през 2022 г.) за производство на пластмаса, може да представляват дори по-малко от 5% от общото количество суровина, като се има предвид огромното количество нафта (4 милиона тона), подадено в европейските крекинг инсталации на компанията в Нидерландия.
Изчислението на въглеродния отпечатък или оценката на жизнения цикъл (LCA) от нефтохимическата група признава, че пълният процес от пиролизата до крекинга отделя с 6% до 8% повече емисии, отколкото производството на пластмаса от изкопаеми горива. Само чрез отчитане на избегнатото изгаряне нетните ползи изглеждат положителни: около 2 кг CO₂ по-малко на килограм рециклирана пластмаса.
„Важните не са хипотетичните емисии от изгарянето, които са „избегнати“ на хартия, а това, което всъщност се отделя в действителност“, каза Маурер.
LCA на Sabic твърди, че е направен „строг критичен преглед“ от експерти, включително съоснователя на базираната в Лондон Plastic Energy, основният доставчик на суровини за компанията.
Тесните бизнес връзки между рецензентите и Sabic повдигат въпроси относно безпристрастността на проверката. Sabic и Plastic Energy отказаха да разкрият пълната LCA или да отговорят на въпроси.
„Документите за LCA не служат за друга цел освен за реклама, защото компаниите контролират параметрите, за да постигнат желаните резултати“, смята Петер Куикър, професор по контрол на емисиите в управлението на отпадъците в университета в Аахен, Германия.
Изследвания на други LCA установиха, че те могат да бъдат избирателно формулирани, маскирайки реалния климатичен отпечатък, и предупреждават, че спестяванията на въглерод до голяма степен изчезват, когато рециклираните суровини заместват само малка част от пластмасата на базата на изкопаеми горива.
„Надценените спестявания на въглерод следват веригата за създаване на стойност надолу по веригата, усилени от кредита за масов баланс, до опакованите продукти, което потенциално прави твърденията на потребителските марки ненадеждни и подвеждащи“, казва Марго льо Галу, старши програмен мениджър в неправителствената организация Ecos.
