През май миналата година местни жители откриват, че Езерото Руж в северен Квебек – спокойно езеро с площ около 3 кв.км – е напълно изчезнало. На мястото му остава кална равнина, а водата е изминала почти 10 км по сушата, преди да се влее в по-голямо езеро, пише Guardian.
Няма пострадали, но събитието предизвиква спешна реакция от местното ръководство на народа кри, което признава, че подобен случай не е описан в практиката им и не съществуват установени процедури за реакция.
Какво представлява това явление?
Подобно внезапно оттичане на езеро се определя като наводнение от изригване, В исторически план това се наблюдава обичайно при ледникови езера, когато подлежащият лед се пропуква, или при изкуствени резервоари, когато язовирната стена се срути.
Половин дузина международни експерти заявяват, че никога не са регистрирали подобно явление при естествено, неледниково езеро. Езерото Руж дори не се е оттекло през съществуващите си дренажни канали, а е пробило нов път – това действие е определено като „абсолютно невероятен“ случай от Диана Виейра, учен в Съвместния изследователски център към Европейската комисия.
Експертите подчертават, че е трудно да се определи дали става дума за чисто природно явление или за процес, повлиян от човешка дейност. Едно-единствено събитие е трудно за категорично обяснение, но разследването е важно, тъй като подобни масови движения на вода може да зачестят.
Геологията на района като ключов фактор
Първоначалните анализи показват, че езерото е било разположено на по-високо място, а бреговете му са били сравнително меки и нестабилни. Съществувало е предварително слабо геоложко звено. Съобщава се, че снеговалежите през годината и скоростта на пролетното топене също са били необичайно високи. Но някои учени и старейшини от народа кри настояват, че трябва да се разгледа и по-далечната история на региона, за да се разбере истинската причина за потопа.
Два големи кръга горски пожари опустошават горите на Квебек през последните шест години, включително огромният пожар от 2023 г., който унищожава площ, сравнима с континентална Дания.
„За съжаление, тези два последователни големи пожари премахнаха по-голямата част от зрялата растителна покривка около вливащите се езера и реки, водещи директно към езерото Руж“, заключава доклад на горския отдел на Квебек Кри. Мястото, където се е срутила бреговата линия, също е било изгорено.
В по-широк план Северен Квебек, включително регионът Уасванипи, е подложен на масова сеч от десетилетия. След пожари дърводобивните компании често са канени да „спасяват“ дървесината, което допълнително оголва терена.
Местни жители отбелязват, че преди гъстите гори са задържали снега с месеци, докато сега същото количество се стопява за около месец – ускорение, което увеличава водния натиск върху почвата.
Калните брегове на езерото Руж постепенно са отслабвали именно заради липсата на растителна покривка. Почвата може да издържи натиска на водата само до определен момент.
Иглолистните гори обикновено абсорбират около половината от дъжда или снеговалежа. Когато ги няма, излишната вода попада директно в подпочвените води, които захранват езерата и реките. Това може да доведе до пренасищане и нестабилност на бреговете.
„Всяко нарушение на земята – пожар, сеч, дърводобив – повишава нивото на подпочвените води по-често и за по-дълго“, обяснява Юнес Алила, хидролог от Университета на Британска Колумбия. Напоената почва губи здравина и започва да се разпада първо по бреговете.
Освен това, горските пожари могат да направят почвата водоотблъскваща за години, което увеличава повърхностното оттичане. След дърводобив компаниите често „скарифицират“ земята – раздробяват корените и пръстта, за да подготвят терена за пресаждане. Това е било извършено и в част от водосборния басейн на езерото Руж.
Официалната позиция: естествено събитие
Правителството на Квебек заключава, че изчезването на Езерото Руж е естествено явление и не провежда допълнително изследване. То се позовава на проучване от 2004 г., според което, ако по-малко от половината от гората в даден водосборен басейн е засегната от сеч или пожар, вероятността водните пътища да се променят значително е „малко вероятна“.
Докато учените обсъждат случая с Езерото Руж, излиза наяве един подобен случай: малко езеро на 200 км разстояние се е оттекло за по-малко от три часа през 1974 г., след като е пробило пясъчен ескер.
“Канада е място, където подобни явления биха били най-вероятни”, отбелязва Франсоа-Никола Робин, горски хидролог в провинция Алберта. „Това е много млад ландшафт, който се развива много бързо“, казва той, имайки предвид, че регионът е бил покрит от ледници само допреди около 15 000 години.
Според Робин отводняването на Езерото Руж вероятно е било неизбежно в дългосрочен план, а човешките дейности като дърводобив и горски пожари може да са ускорили процеса.
Някои учени наблюдават по-широк модел на промени в райони, загубили значителната част от горската си покривка. В Западна Канада например, центърът на град Куеснел, разположен на брега на река Фрейзър и в силно залесен и обхванат от горски пожари район, се плъзга с няколко сантиметра към реката при всяко голямо пролетно размразяване вече близо 30 години, отбелязва хидрологът Юнес Алила. Градът свързва годишното движение с повишените подпочвени води.
На около 100 км надолу по течението свлачище през август 2024 г. по брега на река Чилкотин освобождава толкова много отломки, че образува естествен язовир с дължина 11 км. Властите се опасяват от внезапно спукване, докато учените не са единодушни дали причината е геоложка или свързана с пожар.
Пожарите променят водните системи
Отдавна е известно, че горските пожари могат да трансформират реки и потоци. Десетилетие след горския пожар през в Йелоустоун през 1988 г. изследвания показват, че по-силно изгорелите водни течения стават по-бързи и по-дълбоки.
Друг риск са потоците от отломки – смес от вода, утайки и кал, която се движи непредсказуемо след интензивни валежи върху изгорели склонове. Пример е потокът от отломки в Монтесито, Калифорния, през 2018 г., при който загиват 23 души.
Промените във формата и стабилността на езерата в райони, засегнати от горски пожари, обаче са много по-слабо проучени.
Две ключови улики за Езерото Руж
Според Алила, две наблюдения подсказват, че човешката намеса може да е ускорила оттичането:
- Времето на събитието – Езерото изчезва през пролетта, след интензивно размразяване, когато почвата вероятно е била отслабена от многократно накисване. За сравнение, аналогичният случай от 1974 г., се случва в началото на есента.
- Локалната нестабилност – В района на племето кри все по-често се наблюдават срутвания на речни брегове и кални свлачища по хълмовете – явления, които местните жители описват вече като „обичайни“.
Местни старейшини споделят, че подобни събития пораждат усещане за непредсказуемост в ландшафта. Вожд Ирен Нийпош казва че общността трябва да бъде предупредена за потенциални рискове, но липсват ясни данни и насоки.
„Трябва да разбера дали има други езера, които могат да направят същото“, казва тя.
