Ирак някога известен като „земя между две реки“ днес се изправя пред криза, която подкопава самата основа на тази идентичност. Тигър и Ефрат се свиват драстично на фона на най-тежката суша от близо век и нарастващия брой язовири нагоре по течението, което доведе до най-сериозния недостиг на вода в страната от десетилетия.
Някога символи на изобилие, двете реки, извиращи в Турция, днес са в центъра на геополитическа борба, която принуждава Ирак да използва най-ценния си ресурс – петрола – за да си осигури вода.
Страната с население над 46 милиона души преживява рязък спад във водоснабдяването заради комбинация от фактори: масово строителство на язовири нагоре по течението в Турция, Иран и Сирия, разрушена и остаряла водна инфраструктура след десетилетия войни, санкции и нестабилност; както и лошо управление от страна на правителството. Допълнителен натиск оказва тежката суша, подхранвана от климатичните промени.
В същото време търсенето на вода расте – както заради увеличаващото се градско население, така и заради селското стопанство, което поглъща над 80% от водните ресурси на страната.
Проливни дъждове и внезапни наводнения удариха Ирак този месец, убивайки най-малко шест души, съобщи държавната информационна агенция. Но въпреки това, язовирите в страната остават критично празни след години на ниски валежи, предупреди министерството на водните ресурси.
Сделката „петрол срещу вода“
“Около 60% от водата на Ирак идва от Турция, но притокът в момента е значително по-нисък в сравнение с предишни години, казва Мухтар Хамис, експерт по околна среда и ръководител на Иракската организация за зелен климат. Турските язовири, особено по горното течение на двете реки, значително ограничават водния поток към Ирак, допринасяйки за задълбочаването на кризата”, допълва той пред CNN.
Години на корупция и лошо управление допълнително отслабиха позициите на Ирак в преговорите за споделяне на водните ресурси, отбелязват експерти.
На фона на ескалиращата водна криза Багдад сключи противоречиво споразумение за сътрудничество с Турция. През ноември двете страни формализираха Рамковото споразумение за сътрудничество в областта на водите – проект на стойност няколко милиарда долара, по който турски компании ще изграждат нова инфраструктура за повишаване на водната ефективност и съхранението на вода в Ирак. Проектите ще бъдат финансирани от приходите от иракски петрол – опит страната да превърне най-ценния си ресурс в инструмент за водна сигурност.
Съгласно споразумението Ирак ще продава определен брой барели петрол дневно, а средствата ще постъпват във фонд, от който ще се заплаща на турските фирми за изпълнение на водните проекти, обяснява Торхан ал-Муфти, съветник по водните въпроси на иракския премиер Мохамед Шиа Ал-Судани.
Първоначалните проекти ще включват изграждане на язовири за събиране на вода и инициативи за рекултивация на земя, съобщава доклад на Ройтерс.
Анкара представи сделката като взаимноизгодна за регионалната стабилност и икономическото сътрудничество.
„Турция е готова да подкрепи сигурността, развитието и безопасността на Ирак – нашата подкрепа е абсолютна“, заяви турският външен министър Хакан Фидан по време на церемонията по подписването в Багдад.
Иракският външен министър Фуад Хюсеин определи споразумението като ключово за водната сигурност, производството на храни и икономическата стабилност. Той подчерта, че Багдад отдавна е уязвим поради липсата на официални договори, регулиращи водите на Тигър и Ефрат.
„За първи път има ясен и обвързващ механизъм за устойчив поток на вода в Тигър и Ефрат“, казва пред CNN ал-Муфти. Според него двете страни се ангажират да поддържат постоянен воден поток, съобразен с реалните нужди на Ирак – в селското стопанство, промишлеността и битовото потребление.
Скептицизъм и опасения за суверенитета
Но споразумението предизвика и сериозен скептицизъм сред иракски политици и експерти по водите. Шурук Алабаячи, експерт по водна политика, предупреждава, че водата е човешко право и не бива да се превръща в стока, обвързана с приходите от петрол. Според нея сделката с Турция „се отклонява от международно признатите принципи на водната дипломация“. Тя настоява за „дългосрочна, суверенна, професионална и международно съгласувана водна политика“, включително реформи в селското стопанство.
Други се опасяват, че споразумението може да отслаби контрола на Ирак върху природните му ресурси. Наташа Хол, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, предупреждава, че прекомерната зависимост от двустранни договори, може да застраши суверенитета на страната. Според нея Ирак се нуждае от много повече от споразумение с Турция, за да се справи с водната криза, но това може да бъде първата стъпка в правилната посока. Тя добавя, че някои иракчани се притесняват, че Турция може „да придобие твърде голям контрол над южния си съсед“.
Политическите дивиденти за Анкара
Някои анализатори смятат, че сделката е по-изгодна за Турция. Тя ѝ предоставя критично влияние върху най-важния ресурс на Ирак в момент на остра уязвимост, според Гьонюл Тол, основател и директор на Турската програма на Института за Близкия изток.
Иракските власти отхвърлиха тези опасения.
“Управлението на водите остава изцяло под иракски суверенитет”, уверява ал-Муфти.
Въпреки това експерти отбелязват, че споразумението носи значителни политически ползи за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Тол смята, че то укрепва вътрешната му позиция – включително шансовете му да остане на власт след изборите през 2028 г. – и подпомага регионалната дипломация и енергийната сигурност.
“Сделката се вписва в стремежа на Ердоган да разшири влиянието на Турция в Близкия изток. Тя може да помогне и за енергийната сигурност, отбелязва Тол, припомняйки, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е призовал Турция да спре покупките на руски петрол. „Иракският петрол, който е сравним по качество с руския, се превърна в естествен заместител“, казва тя.
Сушата, която променя животи
За повечето иракчани водната криза не е политически дебат или дипломатически инструмент, а ежедневна борба за оцеляване. Според скорошен доклад на Международната организация по миграция, агенция на ООН, над 168 000 души вече са разселени поради климатични и екологични проблеми, включително сушата.
Недостигът на вода принуждава много фермери да изоставят земеделието напълно. Тъй като ситуацията се влошава, напояването става невъзможно, а доходите – несигурни. Някои продават земите си, които често се превръщат в жилищни райони, докато цели общности губят традиционния си поминък.
Мнозина обвиняват години на корупция и лошо управление за задълбочаването на кризата, която ги е тласнала към живот, който никога не са искали. Въпреки това част от засегнатите виждат в сделката „петрол срещу вода“ потенциален шанс за промяна и възстановяване на надеждата.
