В организации, които се управляват в състояние на ожесточена конкуренция, служителите често възприемат своите ръководители като безгрешни авторитети, които сами се справят с всяко предизвикателство. Но както обясняват Едгар Х. Шайн и Питър А. Шайн в книгата си „Смирено лидерство: Силата на взаимоотношенията, откритостта и доверието“, компаниите не печелят от това да позиционират своите ръководители като недосегаеми. Вместо това те трябва да преминат към сътрудничещ, кооперативен и основан на взаимоотношения модел. Този съвременен подход е наречен „смирено лидерство“ и се основава на открити и доверителни отношения във всички групи в компанията.
Ролята на лидера
Авторите дефинират четири основни нива на лидерски взаимоотношения. Докато „ниво минус 1“ разчита на доминация, а „ниво 1“ е формален стил, базиран единствено на длъжностната характеристика и правилата, смиреното лидерство заема „ниво 2“. Смиреното лидерство се разграничава от авторитарния стил, който често е предпоставка за недостиг на доверие в работната среда.
Ръководителите от „ниво 2“ признават индивидуалността на служителите и знаят, че всеки един от тях има важен принос. Те заместват подчинението със сътрудничество. Този стил е ефективен не само за висшия мениджмънт, а също така за лекари и учители, които констатират, че личните отношения с колегите са по-трайни и успешни от строго формалните.
Най-високото „ниво 3“ представлява сплотено лидерство, характерно за силно сработени екипи, тъй като само то може да осигури необходимия калибър на висока производителност.
Лидерство от „ниво 2“
Преминаването от „ниво 1“ към „ниво 2“ изисква целенасочена работа. Новите лидери трябва да размишляват върху груповите процеси и динамиката на сложните системи. Необходимо е също така да развиват поведенческите си умения. Това става чрез разговори, които са малко по-лични от обичайното, взаимно разкриване на информация, поддържане на зрителен контакт и активно слушане. Този процес не следва установена формула, а разчита на интуицията на лидера.
Смиреното лидерство
Днешните предизвикателства изискват все по-често лидерство от „ниво 2“, защото задачите стават експоненциално по-трудни, а традиционната управленска култура е лишена от дългосрочна визия. Новите поколения търсят смисъл в работата си и очакват фирмите им да бъдат социално отговорни.
Преходът от героично към смирено лидерство е не просто въпрос на стил, а необходимост, продиктувана от усложняването на задачите и промяната на социалните ценности. Смиреното лидерство ще еволюира, като се фокусира върху изграждане на силни взаимоотношения.
Лидерите от „ниво 2“ създават култура на откритост и доверие, която е единствената способна да поддържа високата производителност и ангажираност на служителите в бъдещето. Този модел гарантира, че груповата динамика надделява над индивидуализма и че организацията ще остане адаптивна, устойчива и ориентирана към хората.
