До средата на века светът може да достигне своя „пик на изчезване на ледници“ – до 4000 ледника годишно, ако замърсяването продължи със сегашните темпове. Това е еквивалентно на пълната загуба на всички ледници в европейските Алпи само за една година, според проучване, публикувано в Nature Climate Change,
През 2019 г. стотици хора се събраха, за да се сбогуват със 700-годишния ледник Пизол. Погребението в Швейцария беше тържествено: опечалените носеха черно, бяха положени цветя, свещеник произнесе слова. Това беше символичен момент – Пизол някога е бил ледник, но предизвиканото от човека изменение на климата го свежда до разпръснати парчета лед.
Пизол далеч не е единственият. Хиляди ледници са изчезнали през последните десетилетия, а с ускоряващото се глобално затопляне темпът на загуба се очаква да расте. Ново изследване показва колко бързо може да се случи това – и резултатите са стряскащи, предава CNN.
Как учените измерват изчезването?
Досега повечето изследванията се фокусираха върху общата загуба на ледена маса, а не върху броя на отделните ледници. Причината е, че самият брой е труден за определяне: зависи от дефиницията за „ледник“, а настоящите инвентаризации често пропускат малки или покрити с отломки ледени тела. Най-добрите оценки сочат, че в момента на Земята има над 200 000 ледника.
Но авторите на новото изследване подчертават, че е важно да знаем къде и кога ще изчезнат отделните ледници.
„Изменението на климата не води само до топене на лед – то води до пълното изчезване на много ледници“, казва Матиас Хус, глациолог в швейцарския университет ETH Zürich, който говори и на погребението на Пизол през 2019 г.
Учените анализираха ледниците на планетата, използвайки глобална база данни, за да определят кога ще настъпи „пика на изчезване на ледниците“ – периодът, в който най-голям брой ледници ще престанат да съществуват.
Екипът използва модели, за да изчисли момента, в който всеки отделен ледник ще стане твърде малък, за да бъде класифициран като такъв. Това се случва, когато площта му спадне под 0,01 квадратни километра или когато обемът му намалее до под 1% от нивото му около 2000 г.
Кога ще настъпи пикът?
Анализът показва, че изчезването на ледниците ще достигне пик около средата на века, като точният момент и мащабът зависят от нивото на глобално затопляне.
Ако светът успее да ограничи затоплянето до 1,5°C над прединдустриалните нива – цел, която в момента изглежда недостижима – пикът ще настъпи около 2041 г., с приблизително 2000 изчезващи ледника годишно.
При затопляне от 4°C пикът се измества към средата на 2050-те години и се увеличава до около 4000 ледника годишно – между три и пет пъти повече от настоящия темп, се казва в доклада.
Светът в момента е на път към затопляне с около 2,7 градуса, ако климатичните обещания бъдат изпълнени. На това ниво пикът ще бъде по-продължителен -между 2040 и 2060 г. ще изчезват около 3000 ледника годишно.
Къде ледниците изчезват най-бързо?
Изследователите разглеждат и регионални различия. В райони с преобладаващо малки ледници, като Европейските Алпи, части от Андите и Северна Азия – повече от половината ледници може да изчезнат през следващите две десетилетия. Там пикът на изчезване вероятно ще настъпи около 2040 г.
За разлика от тях региони с по-големи ледници, като Гренландия и руската Арктика, ще достигнат своя пик по-късно през века. Дали светът ще загуби 2000 или 4000 ледника годишно зависи изцяло от усилията за ограничаване на глобалното затопляне.
Според анализа само около 20% от ледниците ще оцелеят до 2100 г. при затопляне от 2,7°C, в сравнение с около 50% при 1,5°C. При 4°C светът е изправен пред почти пълна загуба на ледници.
„Проучването ясно показва, че не само ледниците се топят по целия свят – много от тях може да изчезнат напълно през следващите десетилетия, а тенденцията се ускорява“, казва Ерик Риньот, професор по науки за земните системи в Калифорнийския университет в Ървайн, който не е участвал в изследването. “Това е точка, от която няма връщане назад, защото възстановяването на ледник би отнело десетилетия, ако не и векове“, добавя той.
Последиците ще бъдат значителни. Ледниците са жизненоважен източник на вода за много общности, но също така са туристическа атракция, привличаща милиони посетители всяка година, и са основа за множество ски курорти. Те имат и дълбоко културно значение, вплетено в местните традиции.
„Те са истински икони на изменението на климата“, казва Хари Зеколари, автор на изследването и глациолог в Свободния университет в Брюксел. „Когато кажете на някого, че температурите са се повишили с 2 градуса, това е трудно за визуализиране. Но ледниците – те са видими, осезаеми, чрез тях можем да си го представим“
