Екологичният фон през 2025г. е добре познат: емисиите продължават да растат, а природните екосистеми се свиват. И все пак годината донесе и редица положителни развития. Целенасочени усилия в областта на чистата енергия, опазването на природата и защитата на правата на коренното население доведоха до осезаем напредък.
Тези тихи, но значими пробиви често се губят в шума от новинарския поток. Затова – от драматичния ръст на възобновяемата енергия до завръщането на застрашени видове костенурки и тигри – ВВС обобщава седем ключови постижения от 2025 г.:
Бум на възобновяема енергия
През 2025г. вятърната, слънчевата и другите възобновяеми енергии изпревариха въглищата като водещ източник на електроенергия в света. Глобалният подем се движи основно от Китай, който масово разширява производството си на чиста енергия и доминира в износа на технологии за нея. Освен огромния ръст на слънчевата енергия, страната вече използва и силата на екстремни бури чрез вятърни паркове, устойчиви на тайфуни.
Други държави също отбелязаха впечатляващ напредък. В Обединеното кралство, преглед от 2025 г. установи, че вятърът се е превърнал в най-големия единичен енергиен източник през предходната година, осигурявайки около една трета от потреблението, докато въглищата практически са изчезнали от енергийния микс. Страната напредва и в съхранението на чиста енергия – започна изграждането на най-голямото в света съоръжение за течно-въздушни батерии в Северна Англия.
В световен мащаб капацитетът за възобновяема енергия се увеличава с ускорени темпове в над 80% от държавите. Според Международната агенция по енергетика до 2030 г. глобалният капацитет ще се удвои спрямо днешните нива. Голяма част от този растеж се дължи на Китай. Благодарение на стремежа си към чиста енергия страната отбеляза първия си спад в емисиите на CO2, според анализ на Carbon Brief.
Емисиите са намалели през 12-те месеца до май 2025 г., а тенденцията изглежда се е запазила и през втората половина на годината. Това подсказва, че Китай може би вече е достигнал своя пик на емисиите. Китай също актуализира климатичните си ангажименти – за разлика от много други държави, които не представиха нови обещания преди преговорите на ООН за климата.
Въпреки че глобалният бум на чистата енергия, воден от Китай, създава условия за пик и последващ спад в използването на изкопаеми горива, растежът все още не е достатъчно бърз, за да предотврати опасни нива на климатични промени, предупреждава доклад на глобалния енергиен мозъчен тръст Ember.
Защита на океаните
Откритото море – водите извън националните юрисдикции – обхваща близо две трети от световните океани. Досега едва 1% от тази огромна площ беше защитена, но това започна да се променя. След десетилетия преговори през 2023 г. беше договорено глобално споразумение за опазване на откритото море, а през септември 2025 г. то беше ратифицирано от достатъчно държави, за да влезе в сила.
Новият договор предвижда 30% от откритите води да бъдат включени в морски защитени зони (МЗЗ) – територии, създадени за опазване на местообитания, видове и здрави морски екосистеми.
Допълнителни стъпки бяха предприети и в националните води. През 2025г. във Френска Полинезия беше създадена най-голямата морска защитена зона в света – Тайнуи Атеа, обхващаща 1 100 000 кв. км океан.
Горите
През 2025 г. Бразилия беше домакин на COP30 – първата глобална климатична конференция на ООН, провеждана в сърцето на тропическите гори на Амазонка. Не е изненадващо, че горите се превърнаха в централна тема на срещата, а ноемврийските преговори в Белем бяха наречени дори „горската COP“.
Въпреки че страната не успя да изпълни всички очаквания, Бразилия представи план за „пътна карта“ към изпълнение на поетия по-рано ангажимент за прекратяване на обезлесяването до 2030 г. Инициативата беше подкрепена от над 90 държави, макар че остава извън официалния текст на срещата на върха и правният ѝ статут все още е неясен.
Бразилия създаде и нов финансов механизъм за защита на съществуващите гори – Финансов инструмент за вечни тропически гори (TFFF). Целта му е да гарантира, че поддържането на тропическите гори се цени повече от тяхното унищожаване, с финансови стимули за тези държави, които са предприели успешни, проверени стъпки за поддържане на горите си. Това е различен подход от повечето горски фондове, които обикновено възнаграждават намаляването на емисиите, а не самото съхранение на горите. Амбицията на TFFF е да събере 125 милиарда долара, но засега обещаните средства достигат 6,7 млрд.
Официалните данни на Бразилия показват, че обезлесяването в Амазония е намаляло с 11% през 12-те месеца до юли 2025 г. – най-ниското ниво от 11 години. Спад е отчетен и в екосистемата Серадо, друга ключова зона на биоразнообразие. Неправителствената организация Imazon също отчете 43% по-малко изсичане в бразилската Амазония през октомври 2025 г., спрямо същия месец година по-рано.
В световен мащаб тенденцията също е положителна. Според доклад на ООН от 2025г. годишните темпове на обезлесяване през периода 2015-2025г. са били с 38% по-ниски в сравнение с 1990-2000 г., а над половината от световните гори вече са обхванати от дългосрочни планове за управление. Въпреки това около 10,9 милиона хектара – площ, сравнима с американския щат Невада – все още се изсичат всяка година.
Климатично правосъдие
Международният съд (МС) – най-висшата съдебна инстанция в света – издаде историческо становище тази година, което разчиства пътя държавите да съдят други държави за щети, причинени от изменението на климата. Това решение може да даде възможност на най-засегнатите страни да предприемат правни действия срещу големите замърсители.
Макар становището да не е правно обвързващо нито за самия съд, нито за националните съдилища, експерти подчертават, че то има значителна тежест. Според тях позицията на МС може да окаже съществено влияние върху начина, по който съдилищата по света разглеждат климатични дела.
Решението беше приветствано като „повратен правен момент“ от Джой Чоудхури, старши адвокат в Центъра за международно екологично право, както съобщи тогава Есме Сталард.
Победи за дивата природа
Няколко застрашени вида отбелязаха впечатляващо завръщане през 2025 г., показвайки колко ефективни могат да бъдат дългосрочните усилия за опазване.
Зелените морски костенурки, някога масово ловувани заради яйцата и декоративните си черупки, бяха спасени от ръба на изчезване. Десетилетия усилия за опазване – от защита на гнездовите плажове и освобождаване на новоизлюпени, до намаляването на случайния улов в рибарски мрежи – доведоха до значително възстановяване на популациите. Тази година видът беше преместен от категория „застрашен“ в „най-малко обезпокоителен“ в Червения списък на IUCN (Международния съюз за опазване на природата).
И други костенурки имаха добра година. Флорида отчете рекорден гнездов сезон на морските костенурки, с над 2000 гнезда на кожести костенурки.
Междувременно Индия вече е дом на 75% от световната популация на тигри, след като успя да удвои броя им до над 3600 само за малко повече от десетилетие, както съобщи Сутик Бисвас през януари 2025 г. Тигрите обитават територия от 138 200 кв. км – приблизително половината от площта на Обединеното кралство – споделяна с около 60 милиона души. В този регион са положени значителни усилия с бракониерството, опазване на местообитанията на тези животни и намаляване на конфликтите им с хората. Учените подчертават, че индийският модел предоставя ценни уроци за света: добре планираното опазване на природата може едновременно да защити големите хищници, да възстанови биоразнообразието и да подкрепи местните общности.
Права на коренното население
Тази година коренното население беше официално признато на ниво ООН като лидер в защитата и управлението на природните ресурси.
В заключителната част на срещата на върха на ООН за биоразнообразието COP16 през февруари, коренните народи получиха официален глас в глобалното вземане на решения, свързани с опазването на околната среда. Споразумението за нов постоянен комитет закрепи това право, заменяйки предишния неформален и символичен статут на коренното население с траен и институционализиран механизъм за участие.
Акцентът върху значението на традиционните знания беше силно подчертан и на климатичната конференция COP30 в Бразилия. Там коренното население участва с най-голямата си делегация в историята на COP – около 2500 представители.
Сред постигнатото на срещата бяха нови обещания за финансиране и ангажименти за признаване на правата на коренното население върху земята. Само в Бразилия бяха създадени 10 нови територии на коренни общности. Въпреки това остават опасения, че тези обещания няма да се превърнат в реална промяна. Междувременно заплахите срещу коренните народи продължават: по време на конференцията организацията Survival International съобщи за насилствената смърт на лидер от народа Гуарани Кайова в южна Бразилия.
Възстановяване на р. Кламат
Само година след историческото премахване на четири язовира по река Кламат в Калифорния, сьомгата се завърна в традиционните си места за хвърляне на хайвера.
„В момента има сьомга навсякъде по ландшафта“, казва Майкъл Харис, мениджър по околната среда в Програмата за водосборен басейн на Кламат към Калифорнийския департамент по рибарство и дива природа. „Скоростта на завръщането им е забележителна.“
Сьомгата беше изчезнала от горните части на реката поколения наред. Но кампания, водена от местните племена, доведе до премахването на четири водноелектрически язовира, които десетилетия наред замърсяваха реката. След разрушаването им през 2024 г. могъщата Кламат отново потече свободно.
