Космическият боклук се натрупва с невероятна скорост: милиони парчета обикалят около Земята – от счупени спътници до изгубени винтове и миниатюрни люспи боя. Международната космическа станция трябва постоянно да ги избягва. Понякога отломките се сблъскват помежду си, създавайки още повече боклук. И въпреки множеството идеи за технологии, които да го улавят или унищожават, все още няма цялостен, системен план за справяне с проблема.
В началото на месеца изследователи от Университета в Съри, Англия, публикуваха статия, в която предлагат по-добър подход към „небесния боклук“. Основната идея: да направим космоса по-устойчив, като използваме по-малко материали, поправяме това, което вече е там горе, и рециклираме онова, което не може да бъде поправено – и всичко това да се прави координирано в цялата индустрия.
“Макар че това звучи елементарно за хората на Земята, които отдавна познават принципа „намали, използвай повторно, рециклирай“, за космическата индустрия това е „сравнително нова“ концепция.”, казва Майкъл Додж, професор по космически изследвания в Университета на Северна Дакота, който не участва в проучването. „Никога не съм го виждал представено по този начин“, отбелязва той. „Това е тема, която трябва да бъде обсъждана много по-широко.“
Колко боклук има в орбита? Повече, отколкото си представяме
В момента около Земята обикалят над 25 000 парчета космически боклук с диаметър над 10 сантиметра, според данни на НАСА. Ако се включат и по-малките фрагменти, броят им надхвърля 100 милиона. Общото тегло на космическите отломки вече е над 10 000 тона, показва доклад на агенцията от 2022 г.
И този боклук има реални последици. Отломки са оставяли пукнатини, подобни на следи от куршуми, върху предното стъкло на космическата совалка „Challenger“ по време на първия полет на Сали Райд през 1983 г.
Космическият телескоп „Хъбъл“ е удрян многократно, включително сблъсък, който пробива антената му. Междувременно два големи сблъсъка между спътници – през 2007 и 2009 г. – създават толкова много нови отломки, че те вече представляват повече от една трета от всички каталогизирани космически боклуци, съобщава НАСА.
Най-лошият сценарий
Големият страх, който стои зад тези инциденти, е синдромът на Кеслер – рискът, че когато достатъчно обекти се натрупат в ниска околоземна орбита, един-единствен сблъсък може да предизвика верижна реакция от катастрофи, които да засипят тази част от космоса с толкова много отломки, че тя вече да е неизползваема.
Повредите по спътници и глобални комуникационни системи означават, че космическият боклук може да намали световния БВП с 1,95%, ако не бъде намерено решение, според статия от 2023 г. в списание Space Policy.
Технологиите помагат – но не са достатъчни
Полагат се усилия за смекчаване на проблема, казват експерти пред CNN. SpaceX разработва ракети за многократна употреба. Компанията Astroscale създава роботизирана ръка, способна да улавя неработещи спътници. Но отделните технологични решения не са достатъчни сами по себе си, според Джин Сюан, заместник-декан по изследвания и иновации в Университета в Съри и един от авторите на изследването.
„Хората трябва да мислят системно“, казва Сюан. „Когато се фокусирате върху отделни технологии, пропускате възможностите.“
Например, обяснява той, усъвършенстването на роботизирана ръка за премахване на мъртви спътници е по-малко важно, ако самите спътници са проектирани така, че да могат да бъдат презареждани или да изгарят в атмосферата в края на жизнения си цикъл.
Как изглежда една устойчива космическа система
По-устойчива система би обединила съществуващите технологии – като ИИ системите за избягване на сблъсъци – с нови решения, например превръщането на космическите станции в платформи за ремонт или рециклиране на космически боклук. Тя би гарантирала и че компаниите и държавите планират още от самото начало как даден обект ще бъде изведен от експлоатация.
Сюан е виждал тези принципи да работят в други индустрии. Неговите изследвания обикновено са фокусирани върху стратегии за устойчивост в химическото производство. Космическата индустрия е „фокусирана върху безопасността и икономическата стойност, но устойчивостта не е приоритет“, казва Сюан. „Има възможност да се учим от други сектори.“
Космосът обаче не е като Земята
Опитът да се направи космосът устойчив е свързан с предизвикателства, които не съществуват на Земята. Законите и политиката на космическото пространство създава сериозни усложнения.
“Договорът за космоса е основният документ, регулиращ дейността на държавите в орбита. Една от разпоредбите гласи, че след като изстреляте обект в космоса, той остава ваш завинаги. Това означава, че всеки използван ракетен ускорител и всеки неработещ спътник остава собственост на организацията, която го е изстреляла.”, обяснява Додж.
Това правило съществува, защото държавите исторически се притесняват от намеса в техните спътници и космически станции.
„Един от потенциалните проблеми с всяка технология, предназначена за рециклиране или обновяване в космоса, е, че същите тези технологии могат да бъдат използвани като оръжие. Роботизирана ръка може да деактивира работещ военен спътник също толкова лесно, колкото да прибере неработещ.“, посочва Додж.
В резултат на това в момента е незаконно една държава да почиства отломки, създадени от друга.
“Когато Astroscale тества своята технология за събиране на космически боклук, компанията трябва да се съобразява с това правило, подчертава Додж. “Например, ако искат да уловят обект, собственост на Обединеното кралство, те трябва да го изстрелят от територията на Обединеното кралство.”
Рециклирането на космически боклук може да се окаже почти невъзможно, ако е необходимо разрешение от всяка държава, която притежава даден обект. Но друга част от договора изисква от държавите да избягват замърсяването на космоса – което може да се тълкува като задължение да почистят собствените си отломки. И това може да се окаже ключово за осъществяването на космическото рециклиране.
„Хората се интересуват от тези идеи за устойчивост. Те искат да ги изпробват“, казва Сюан. „Но всичко опира до пари и до това дали има стимул.“
