Призивите за глобален мораториум върху дълбоководния добив стават все по-силни с разкриването на резултатите от петгодишно разследване. Учени са анализирали проби от морското дъно в дълбините на Тихия океан, както преди, така и след като 80-километрова зона е била преместена от океански минни машини. Изследователи от Университета в Гьотеборг, Природонаучния музей на Обединеното кралство и Националния океанографски център са прекарали повече от 160 дни в морето, последвани от три години в лабораторията, за да открият степента на щетите, причинени от следите, предава Евронюз.
Анализът е финансиран от The Metal Company, гигант в дълбоководния добив, който се стреми да стане първият, който извършва търговски добив на океанското дъно. Учените казват, че техните открития са проведени, независимо че компанията е имала възможност да види резултатите преди публикуването, но не е имала право да ги променя.
Въздействие на дълбоководния добив върху биоразнообразието
Учените са анализирали данни от зоната Кларион-Клипъртън, разположена между Хавай и Мексико, която в момента е обект на изследвания поради богатото на минерали морско дъно. Те са открили над 4000 животни, живеещи на морското дъно и са проследили биоразнообразието в района две години преди и два месеца след като минната машина е извадила над 3000 тона полиметални конкреции (минерални агрегати с концентрично-слоест строеж).
Анализаторите предупредиха, че броят на животните, открити в следите на минните машини, е намалял с 37% в сравнение с незасегнатите райони. Това са главно организми, видими с просто око, като червеи, ракообразни, охлюви и миди. Не е забелязано въздействие върху числеността на животните в региони, покрити със седиментен облак от машината. Екипът обаче е установил, че тестът е причинил 32% намаление на видовото богатство (броя на различните видове в определен район).
The Metal Company казва, че е окуражена от откритията, твърдейки, че въздействието върху биоразнообразието е „ограничено до директно добивания район“. Организацията за опазване на околната среда Грийнпийс обаче твърди, че при теста е използвана машина, която е функционирала наполовина от потенциала си, което означава, че реалното въздействие на дълбоководния добив би било много по-голямо.
„The Metal Company се опитва да отклони вниманието от лошите новини. Става въпрос за увреждане на уникални и ценни новооткрити морски създания. Подвеждащо е от тяхна страна да твърдят, че единствено самият добивен обект би бил засегнат“, казва Джорджия Уитакър от Грийнпийс Интернешънъл.
Защо държавите искат да извършват дълбоководен добив?
Нарастващият апетит за дълбоководен добив е съсредоточен върху малки скали, открити на морското дъно, които са пълни с критични минерали като мед, желязо, цинк и други. Тези минерали могат да се използват за изграждане на зелени технологии като батерии за електрически превозни средства, слънчеви панели и мобилни телефони.
Въпреки че такива минерали могат да бъдат намерени и на сушата, добивът им често е свързан с рискови вериги за доставки и неетични практики, както е разкрито в множество разследвания.
Доклад, публикуван миналата година от Фондацията за екологична справедливост, обаче установи, че дълбоководен добив всъщност не е необходим за прехода към чиста енергия. В него се твърди, че комбинация от напреднали технологии, кръгова икономика и рециклиране може заедно да намали търсенето на минерали с 58% между 2022 и 2050 г.
Наред с вече доказаните опасения, че дълбоководен добив уврежда биоразнообразието, експертите също така предупреждават, че практиката рискува да повлияе на въглерода, съхраняван в океана.
Кои държави проучват дълбоководен добив?
Миналата година Норвегия стана първата страна в света, която даде зелена светлина за дълбоководни минни практики, което ѝ позволи в крайна сметка да отвори 280 000 квадратни метра национални води за практиката. Първоначалните планове бяха издаването на лицензи за добив да започне през 2025 г., но миналата седмица новоизбраното правителство на страната обяви, че това ще бъде отложено с поне четири години като част от преговорите за приемане на държавния бюджет за 2026 г.
Макар че ходът беше приветстван от природозащитници от групи като Грийнпийс и WWF, премиерът Йонас Гар Стьоре заяви, че това трябва да се разбира като отлагане, а не като постоянна забрана. Той добави, че Социалистическата лява партия, която възпрепятства бюджетните споразумения на 3 декември, не държи властта завинаги, но потвърди, че добивът на морско дъно няма да се извършва по време на настоящия парламентарен период, който приключва едва през 2029 г.
Миналия месец властите на островите Кук също отхвърлиха заявленията за дълбоководен добив във водите на тихоокеанската държава, забавяйки добива в региона поне до 2032 г.
През април Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, насочена към засилване на дълбоководен добив както в американски, така и в международни води, докато страната му се надпреварва да се превърне, по неговите думи, в „световен лидер в отговорната експлоатация на минерали от морското дъно“.
Ходът беше посрещнат с остри критики от страни като Китай, които отложиха издаването на разрешителни, докато държавите не се споразумеят за рамка за това как могат да се споделят ресурсите.
В същото време подкрепата за временна забрана на практиката също набра скорост. Тази позиция беше подкрепена от повече от 35 държави и ЕС.
