Предстоящият пакет за енергийните мрежи на ЕС се фокусира върху осем енергийни проекта, които биха могли да бъдат ключът към отключване на по-ниски цени на електроенергията в Европа – отдавнашна цел на Европейската комисия, целяща да подобри конкурентоспособността, съобщава Euractiv.
На 10 декември ЕК ще направи може би най-значимото си енергийно предложение за годината – стремеж към централизиране на правомощията за планиране на мрежата и по-нататъшно ускоряване на издаването на разрешителни за така необходимите нови електропроводи.
В основата на стратегията е голям залог за осем така наречени проекта за „енергийни магистрали“, за които изпълнителната власт на ЕС се надява, че ще затворят разликата в цените на електроенергията и конкурентното неравенство с други индустриализирани икономики.
„Нашите цени на електроенергията остават 2-3 пъти по-високи от тези в САЩ“, се посочва в предложението на Комисията.
Проектите, които са подложени на специално третиране, се намират в периферията на ЕС. От тях пет са за развитие на електроенергийната инфраструктура. Предложени са и два водопровода и един газов проект. Всички те са идентифицирани като потенциални решения за структурните слабости в европейската енергийна система, които продължават да увеличават разходите.
„Всеки проект ще бъде приоритизиран на ниво ЕС и Комисията ще подкрепи държавите членки да им дадат същия приоритет на национално ниво“, се казва в документа.
Френската връзка
На практика това означава, че Брюксел подготвя нов тласък, за да стимулира страните от ЕС, които се забавят с трансгранични кабелни проекти – дълго време смятани за липсващо звено в интеграцията на мрежата на блока. Подобни усилия имаше преди десетилетие, но проблемите остават.
Първата цел е Франция. Париж, имайки предвид мощната си ядрена индустрия, отдавна се съпротивлява на трансграничните кабели през Пиренеите, разделящи Иберийския полуостров от европейския континент и неговия енергиен пазар.
До първото тримесечие на 2026 г. Брюксел иска да види „съвместна политическа декларация“ от Франция и Испания за пускане на „поне един“ от двата кабела, считани за ключови за блока – интегрирането на богатия потенциал на слънчевата и вятърната енергия на Иберийския полуостров в ЕС се счита за решаващо за намаляване на цените.
Култивиране на моретата
Вторият основен приоритет е осигуряването на развитието на офшорна вятърна енергия в териториалните води на блока, наред с нови трансгранични междусистемни връзки. Очаква се масивни вятърни паркове, свързани директно с две или повече държави, да спомогнат за облекчаване на цените.
Но въпросите относно споделянето на разходите и отговорността остават нерешени. На сцената е Борнхолм, датският остров в Балтийско море, който ще се превърне в енергиен център, свързващ офшорни турбини с Дания и Германия, като Полша е възможен по-късен участник.
„Комисията ще продължи да подкрепя Дания и Германия в постигането на политическо споразумение за споделяне на разходите, както и във финализирането на регулаторната им рамка за трансгранична отговорност“, се казва в документа.
Мнозина виждат Борнхолм като първа стъпка към внедряването на подобни схеми в целия блок. Дан Йоргенсен, комисарят по енергетиката – и датчанин – веднъж го нарече „план за бъдещо развитие на офшорна енергия в ЕС“.
Средиземноморска връзка
Кипър, който скоро ще стане единственият член на ЕС, който не е свързан към общата електроенергийна мрежа на блока, също е в полезрението на Комисията.
„Планираният Голям морски интерконектор между Гърция и Кипър ще запълни тази празнина“, се казва в документа, оспорвайки неотдавнашните опасения в Никозия относно икономическата жизнеспособност на проекта за разделената островна държава.
Осъзнавайки стратегическата стойност на кабела, Брюксел планира да организира серия от събития и дискусии на високо ниво, както и с допълнителен ангажимент за разглеждане на геополитически аспекти по време на ротационното председателство на Кипър на Съвета на ЕС, което започва през януари.
Не става въпрос обаче само за електричество. Новата политическа инициатива изглежда е насочена и към стимулиране на два водородни тръбопровода на дълги разстояния, наред с проект за газова инфраструктура в Източна Европа.
