Замърсяването на въздуха е свързано с хиляди предотвратими смъртни случаи в Европейския съюз. Това се казва в нов доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Анализът установи, че между 2005 и 2023 г. преждевременните смъртни случаи, дължащи се на фини прахови частици, са намалели с 57%. Въпреки това, опасните нива на замърсяване на въздуха са довели до притеснителните 182 000 смъртни случая през 2023 г., предава Евронюз.
95% от жителите на европейски градове са изложени на нива на замърсяване на въздуха значително над препоръките, определени от Световната здравна организация (СЗО). Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-големият екологичен риск за европейците, според ЕАОС, пред други фактори като излагане на шум и химикали или риск от свързани с климата горещи вълни.
Какво представляват твърдите частици?
Често наричани PM2.5, твърдите частици са малки частици във въздуха с диаметър 2,5 микрометра или по-малко. При вдишване те могат да причинят или влошат здравословни проблеми като астма, исхемична болест на сърцето и рак на белия дроб. Нови доказателства сочат, че високите нива на PM2.5 могат да причинят и деменция.
PM2.5 идват предимно от човешки източници, като емисии от превозни средства, изгаряне на твърди горива, освежители за въздух и промишлени процеси, като емисии от производството. Те могат да идват и от „естествени източници“, като горски пожари, които стават по-вероятни от изменението на климата.
Кои страни от ЕС са най-силно засегнати от замърсяването на въздуха?
Според оценката на въздействието върху здравето на качеството на въздуха, Италия е понесла най-голямата загуба през 2023 г. с 43 083 смъртни случая, дължащи се на високи концентрации на PM2.5. Това се равнява на 100,6 смъртни случая на 100 000 жители в риск. Това са и 407 949 общо загубени години живот (YLL), мярка за здраве, определена като средния брой допълнителни години, които хората в дадена популация биха могли статистически да живеят, ако не бяха починали поради заболяване или група заболявания.
Полша следва примера ѝ с 25 268 смъртни случая, докато Германия се нарежда на трето място с 21 640 смъртни случая.
Въпреки това, най-високите относителни въздействия (YLL на 100 000 жители на 30 и повече години) са наблюдавани в страни от Югоизточна Европа, като Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.
За разлика от това, Исландия не е претърпяла смъртни случаи от замърсяване на въздуха, докато във Финландия докладът отдава само 34 смъртни случая на дългосрочно излагане на PM2.5.
Най-ниските относителни въздействия от замърсяването на въздуха са наблюдавани в страни, разположени в северната и северозападната част на Европа, като Швеция, Естония и Норвегия.
Новите правила на ЕС за качеството на въздуха
Докладът на ЕАОС подчертава неотложната необходимост от намаляване на замърсяването на въздуха, както е посочено в преработената Директива за качеството на атмосферния въздух, която влезе в сила на 10 декември 2024 г.
Законопроектът намалява допустимата годишна гранична стойност за PM2.5, като по-тясно привежда стандартите на ЕС за качество на въздуха за 2030 г. в съответствие с препоръките на СЗО. Той също така подкрепя местните власти в засилването на разпоредбите за мониторинг и моделиране на качеството на въздуха и помага за подобряване на техните планове за качество на въздуха.
„Всяка година замърсеният въздух причинява около 250 000 преждевременни смъртни случая и струва на икономиката на ЕС до 850 милиарда евро. Новите правила за качеството на въздуха ще подобрят качеството на живот на милиони европейци и ще защитят допълнително нашето биоразнообразие и екосистеми, като същевременно ще стимулират икономиката ни“, заяви миналата година комисарят по околна среда, устойчивост на водите и конкурентна кръгова икономика Джесика Розвал.
Според нея новата директива бележи значителен етап в превръщането на замърсяването на въздуха в проблем от миналото.
