Европейските лета стават все по-дълги и по-горещи. Въпреки това, съществува голяма несигурност относно това как точно или защо се случва това, казва д-р Селия Мартин-Пуертас, водещ изследовател от катедрата по география в Роял Холоуей. Сега ново изследване разкрива, че днешните топлинни модели наподобяват тези отпреди 6000 години и биха могли да бъдат знак за още по-горещи дни, предава Евронюз.
Поглед към калта
За изследването, публикувано в Nature Communications, Мартин-Пуертас и нейният екип се фокусираха върху важен запис от историята на климата – калта. Утайките, открити на дъното на европейските езера, дават моментна представа за това как сезоните са се променяли през последните 10 000 години.
Учените оцениха „градиента на температурата на географската ширина“ или температурната разлика между Арктика и екватора. Този градиент е това, което насочва времето в Европа, движейки ветровете от Атлантическия океан към континента.
Със затоплянето на Арктика температурната разлика между северната полярна област на Земята и екватора намалява. В резултат на това въздушните течения се забавят, като по този начин се засилват и удължават летните метеорологични модели, като например горещите вълни. Самият летен сезон също би продължил по-дълго.
Според проучването, за всяко намаление с 1°C в температурния градиент на географската ширина, летният сезон ще се удължи с около шест дни. Това може да доведе до 42 допълнителни летни дни до 2100 г., ако затоплянето продължи със сегашните темпове. С настоящата тенденция на затопляне на Арктика, Европа може да има осем месеца лятно време до края на века.
Това отразява условията в Европа преди около 6000 години, където топлият сезон е бил почти 200 дни.
Защо сега?
Въпреки че температурният градиент винаги е съществувал, емисиите на парникови газове ускоряват затоплянето на Арктика. В момента районът се затопля до четири пъти по-бързо от средното за света.
„Нашите открития показват, че това не е просто съвременен феномен, а повтаряща се характеристика на климатичната система на Земята. Но това, което е различно сега, е скоростта, причината и интензивността на промяната“, казва д-р Лора Боял, автор на изследването и бивш докторант в катедрата по география в Роял Холоуей.
Авторите също така отбелязват, че други фактори допринасят за променящите се летни модели, като например причинените от човека положителни и отрицателни обратни връзки.
Как се затопля Европа през последните години?
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света. Градовете са особено засегнати от глобалното затопляне благодарение на ефекта на градския топлинен остров, при който топлината се задържа от сградите и се абсорбира от асфалт и бетон.
Анализ, публикуван това лято от Climate Resilience for All, разглежда температурни данни от 85 града по света, обхващащи периода от 2019 до 2023 г. Те установяват, че топлинните сезони вече не се наблюдават само през летните месеци.
Атина в Гърция имаше особено дълъг горещ сезон. Високите температури продължиха от средата на май до началото на октомври. Тирана (Албания) също отбеляза 143 дни с екстремни горещини. Лисабон и Мадрид имаха дълги горещи сезони, съответно от 136 дни и 119 дни. Предишни изследвания също така показаха, че миналата година причинените от човека климатични промени са добавили средно един месец екстремни горещини за около половината от населението на света.
