Една година след най-тежкото природно бедствие на века, Испания все още се опитва да излекува раните си и да разбере какво се е объркало. На 29 октомври 2024 г. внезапно наводнение заля улиците във Валенсия, наводнявайки къщи, гаражи и магазини и оставяйки след себе си разрушения, които отнеха живота на 229 души.
Явлението DANA (изолирана депресия на високо ниво) донесе проливни дъждове, които оставиха исторически рекорди: повече от 770 литра на квадратен метър за 24 часа в Турис и преливащи реки на Рамбла дел Пойо. Улиците се превърнаха в реки, къщите се наводниха, а водите преляха инфраструктурата – напомняне за това колко уязвими сме все още пред силата на природата.
Година по-късно въпросът остава същият: може ли това да се случи отново? Двама експерти от Политехническия университет на Валенсия, Феликс Франсес и Виктор Йепес Пикерас, говориха пред Евронюз за трагедията, как се е случила, какво е направено оттогава и дали Валенсианската общност е наистина готова да се изправи пред друг екстремен епизод.
Буря, която надмина всички очаквания
За професор Виктор Йепес Пикерас, доктор по строително инженерство, случилото се на 29 октомври 2024 г. е резултат от комбинация от природни и човешки фактори.
„От техническа и инженерна гледна точка, събитието от 29 октомври във Валенсия беше екстремно наводнение, причинено от DANA с необикновен режим на валежите. Регистрирани бяха екстремни стойности, като например 771,8 л/м² за 24 часа в Турис, и дебит в Рамбла дел Пойо до 2283 м³/с, преди сензорите да бъдат отнесени, което далеч надхвърля всички проектни очаквания и демонстрира, че нулев риск не съществува“, добавя той.
Йепес посочва, че липсата на достатъчна хидравлична инфраструктура в Рамбла дел Пойо е била определящ фактор – проектите за защита от наводнения, които са били планирани от години и с предходни проучвания, не са били изпълнени навреме. От друга страна, той признава, че язовирите „Нуево Каусе дел Турия“ и „Фората“ и „Бусео“ са работили ефективно, защитавайки град Валенсия и други градове.
Феликс Франсес, професор по хидравлично инженерство в Политехническия университет на Валенсия, казва, че регионът е разполагал с усъвършенствани системи за прогнозиране и планиране, въпреки че механизмите са се повреждали и в други критични моменти.
„По принцип имахме инструменти, подготвени за наводнения, обикновени или дори извънредни действия. Или поне така си мислех. Но това беше отчасти изненада“, казва той.
Франсес уточнява, че е имало специфично законодателство за градско планиране и наводнения, автоматична хидрологична информационна система на Хидрографската конфедерация Хукар и протоколи за гражданска защита на различни нива.
„Мислех, че системата работи доста добре, но поради обстоятелствата не се получи перфектно“, признава той.
Управлението на извънредни ситуации е било най-големият провал
Франсес подчертава, че управлението на извънредни ситуации е било един от най-големите провали.
„Изпращането на предупреждение след събитието, час и половина по-късно, сякаш не е било толкова сериозно, е провал. Очевидно има място за подобрение. Освен това липсата на координация между местните съвети и липсата на обучение на населението изостриха бедствието. Населението и най-вече децата не бяха обучени какво да правят“, казва той.
Йепес смята, че щетите са били усилени от начина, по който регионът е бил застроен в продължение на десетилетия.
„DANA разкри сериозен проблем с градското планиране. Много райони са били урбанизирани предимно между наводненията от 1957 г. и 70-те години на миналия век без адекватно планиране или достатъчна дренажна инфраструктура. Липсата на единни критерии в териториалното планиране и превесът на интересите за развитие над насоките, ограничаващи ползването в райони, предразположени към наводнения, увеличиха уязвимостта на територията“, посочва той.
Какво е направено оттогава?
През последните 12 месеца, според Франсес, са предприети стъпки, въпреки че администрацията напредва бавно.
„Напредък се постига по всички фронтове. Не толкова бързо, колкото биха искали хората, но испанската администрация е бавна“, обяснява той.
Той казва, че плановете за управление и инфраструктурата, планирани от 2006 г. насам, се актуализират и ще бъдат обновени с по-модерни хидрологични и хидравлични системи за прогнозиране. Също така се подобрява системата за предупреждение на гражданската защита, както и създаването на образователни програми. Министерството на образованието вече е стартирало образователен план за безопасност при бедствия в средните училища.
От своя страна Йепес признава, че незабавните действия са насочени към отстраняване на щети и укрепване на критичната инфраструктура, но че основните строителни работи все още предстоят:
„Приетите мерки са насочени към реконструкция с критерии за устойчивост и внимание към извънредни ситуации, въпреки че основните структурни решения, които изискват по-дълги срокове за изпълнение, все още до голяма степен са в процес на разработка.“
Сред постиженията той посочва ремонта на язовирите „Фората“ и „Бусео“ и възстановяването на канала Хукар-Турия, както и подобряването на дренажа в общини като Пайпорта, един от районите, силно засегнати от наводненията. Йепес обаче предупреждава, че основното законодателство за градско планиране остава структурно непроменено.
Как може да се избегне друга катастрофа?
Франсес смята за приоритет подобряването на веригата за предупреждение и общественото образование, в допълнение към завършването на планираните инфраструктурни проекти.
„От гледна точка на жертвите, образованието, информацията и подобренията в цялата верига на метеорологично предупреждение, хидрологично прогнозиране и управление на информацията, както и общинските планове са от основно значение“, посочва той.
Йепес е съгласен, че превенцията включва действия както на територията, така и по отношение на инженерните съоръжения.
„Приоритетното действие е да се ускорят и изпълнят дейностите по контрол на наводненията, да се възстанови линейната инфраструктура с критерии за устойчивост и да се върне пространството на водата, като се премахне стратегически инфраструктурата от преференциалните зони на потока, за да се намали излагането на най-висок риск, а също и да се инициира дългосрочен план за преместване на критична инфраструктура и уязвими жилища“, казва той.
И двамата експерти признават, че екстремните събития ще продължат да бъдат част от средиземноморския климат. Франсес припомня, че от 1951 г. насам е имало четири събития с още по-голям магнитуд, което показва, че тези явления могат да се повторят навсякъде в средиземноморската дъга.
Рискът остава
Окончателната диагноза на Виктор Йепес е категорична.
„Днес основната уязвимост продължава и не сме готови да се изправим пред нова DANA с мащаба на тази, която се случи през 2024 г. Ситуацията е подобна на тази на семейство, което шофира по магистралата със 120 км/ч без предпазни колани – неочаквано препятствие, като например DANA, би било достатъчно, за да причини фатален инцидент. Приемането на заместването на загубеното, без добавяне на нови мерки за структурна защита, би означавало да се приеме, че последиците от бедствието ще се повторят, което е неприемливо“, казва той.
Една година по-късно Валенсианската общност е постигнала напредък в предупрежденията, образованието и реконструкцията, но експертите настояват, че без структурни инвестиции и териториално планиране рискът остава.
