Ураганът Мелиса, който удари Ямайка с рекордни ветрове от 298 км/ч във вторник, се открои като екстремен дори сред рекордния брой чудовищни бури, породени през последното десетилетие в прегретия Атлантически океан.
„Мелиса превъзмогна поне три различни метеорологични условия, които обикновено отслабват големите урагани, докато все още набираше сила“, посочват учени.
И докато все повече бури в наши дни претърпяват бързо усилване – набирайки скорост от 56 км/ч за 24 часа – Мелиса направи много повече от това. Стихията постигна това, което се нарича екстремно бързо усилване – набирайки минимум 93 км/ч за 24 часа.
„Всъщност Мелиса се ускори с около 113 км/ч за 24-часов период миналата седмица и имаше необичаен втори кръг на бързо усилване, като достигна до 282 км/ч. Това беше чудовищна буря“, казва изследователят на ураганите от Държавния университет на Колорадо Фил Клоцбах.
Мелиса изравни рекорди за най-силен ураган
„Когато Мелиса стигна до брега, тя изравни рекорди за сила за атлантически урагани, достигащи сушата, както по скорост на вятъра, така и по барометрично налягане, което е ключово измерване, използвано от метеоролозите“, посочват Клоцбах и изследователят на ураганите от Университета в Маями Брайън Макнолди.
Измерването на налягането изравни смъртоносната буря от Деня на труда във Флорида през 1935 г., докато скоростта на вятъра от 298 км/ч се изравни с рекордите, поставени през същата година и по време на урагана Дориан през 2019 г. Ураганът Алън достигна ветрове от 190 мили/ч през 1980 г., но не и при достигане на сушата.
„Обикновено, когато се зародят големи урагани, те стават толкова силни, че вятърът, въртящ се в центъра на бурята е толкова силен и топъл на места, че очната стена трябва да расте, така че малка се срутва и се образува по-голяма. Това се нарича цикъл на подмяна на очната стена и обикновено отслабва бурята поне временно. Мелиса показа някои признаци, че това може да се случи. Подмяната обаче така и не се състоя“, казват Макнолди и Клоцбах.
Друг странен момент е, че Мелиса седеше известно време край бреговете на планинската Ямайка, преди да се озове във вътрешността на страната. Обикновено планините, дори на островите, разкъсват бури.
„Беше до голям планински остров но това просто нямаше значение за Мелиса“, казва Макнолди с удивление.
Топлата вода е горивото за ураганите. Колкото по-гореща и по-дълбока е водата, толкова повече може да се засили бурята. Но когато бурите се задържат над една област за известно време – което Мелиса правеше с дни – те обикновено изваждат студена вода от дълбините, задушавайки горивото донякъде.
„Това също не се случи с Мелиса”, казва Бернадет Уудс Плаки, главен метеоролог в Climate Central, съвкупност от учени и журналисти, които изучават изменението на климата.
Топлата вода подхранва растежа
„Мелиса се засили през пет шестчасови периода, достигайки изключително бързо ниво на интензификация. А след това скочи с още 56 км/ч и това е изключително“, казва Макнолди.
Ключов фактор за това е топлата вода. Макнолди посочва, че някои части на океана под Мелиса са били с 2°C по-топли от дългосрочната средна стойност за това време на годината.
Climate Central, използвайки научно приети техники за сравняване на случващото се сега с генериран свят без причинени от човека климатични промени, оцени ролята на глобалното затопляне в Мелиса. Според компанията е 500 до 700 пъти по-вероятно водата да е по-топла от нормалното поради изменението на климата.
Бърз анализ на Associated Press на урагани от категория 5, които са се зародили, а не просто са се разразили, в Атлантическия океан през последните 125 години, показа голямо скорошно увеличение на тези бури с най-висок мащаб.
От 2016 до 2025 г. е имало 13 бури от категория 5, включително три тази година. До миналата година никой друг 10-годишен период не е достигал дори двуцифрени числа. Около 29% от ураганите от категория 5 през последните 125 години са се случили от 2016 г. насам.
