Миналата година употребата на въглища е достигнала рекордно високо ниво по света, въпреки усилията за преминаване към чиста енергия, което застрашава глобалните опити да се овладее климатичната криза, пише Гардиън.
Делът на въглищата в производствения микс на електроенергия е намалял заради рязкото увеличение на възобновяемата енергия. Но общото увеличение на търсенето на електроенергия и допринесло за използването на повече въглища, се казва в годишния доклад за състоянието на климатичните действия.
Анализът рисува мрачна картина на шансовете на света да избегне все по-тежките последици от климатичната криза. Страните изостават от целите, които са си поставили за намаляване на емисиите на парникови газове, които продължават да нарастват, макар и с по-ниски темпове от преди.
„Няма съмнение, че до голяма степен правим правилните неща. Просто не се движим достатъчно бързо. Едно от най-тревожните открития от нашата оценка е, че за пети пореден доклад от нашата поредица усилията за постепенно премахване на въглищата са далеч от плана“, посочва Клиа Шумер, научен сътрудник в мозъчния тръст „Институт за световни ресурси“, който ръководеше доклада.
Ако светът иска да достигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., за да ограничи глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива, както е посочено в Парижкото споразумение за климата, тогава повече сектори трябва да използват електричество вместо петрол, газ или други изкопаеми горива. Но този план ще проработи само ако глобалното електроснабдяване бъде пренасочено към нисковъглеродна основа.
„Проблемът е, че енергийната система, която разчита на изкопаеми горива, има огромни каскадни и верижни ефекти. Посланието по този въпрос е кристално ясно. Просто няма да ограничим затоплянето до 1,5°C, ако използването на въглища продължава да чупи рекорди“, казва още Шумер.
Въпреки че повечето правителства би трябвало да се стремят към поетапно намаляване на използването на въглища след ангажимент, поет през 2021 г., някои продължават да разчитат с най-замърсяващото гориво. Индийският премиер Нарендра Моди отчете надхвърлянето на 1 милиард тона производство на въглища тази година, а в САЩ Доналд Тръмп обяви подкрепата си както за въглищата , така и за другите изкопаеми горива.
Усилията на Тръмп да спре проектите за възобновяема енергия и да премахне финансирането и стимулите за преминаване към нисковъглеродни енергийни източници до голяма степен все още не са се усетили под формата на по-високи емисии на парникови газове. Докладът обаче предполага, че тези действия ще имат ефект в бъдеще, въпреки че други големи икономики, като Китай и ЕС, биха могли да смекчат въздействието, като продължат да фаворизират възобновяемите енергийни източници.
Добрата новина е, че производството на възобновяема енергия е нараснало „експоненциално“, според доклада, който определя слънчевата енергия като „най-бързо развиващия се източник на енергия в историята“. Това обаче все още не е достатъчно – годишните темпове на растеж на слънчевата и вятърната енергия трябва да се удвоят, за да може светът да постигне необходимите съкращения на емисиите до края на това десетилетие.
„Няма съмнение, че скорошните атаки на Съединените щати срещу чистата енергия затрудняват света да поддържа целта на Парижкото споразумение в обсега си. Но по-широкият преход е много по-голям от всяка отделна държава и инерцията се натрупва на пазарите и в развиващите се икономики, където чистата енергия се превърна в най-евтиния и надежден път към икономически растеж и енергийна сигурност“, казва Софи Бьом, старши научен сътрудник в лабораторията за системни промени на WRI и водещ автор на доклада.
Плюсове и минуси
Светът се движи твърде бавно по отношение на подобряването на енергийната ефективност, по-специално намаляването на въглерода, генериран от отоплението на сгради. Промишлените емисии също са проблем – стоманодобивният сектор увеличава своята „въглеродна интензивност“ (въглеродът, произведен с всяка произведена единица стомана) въпреки усилията в някои страни да преминат към нисковъглеродни методи.
Електрификацията на пътния транспорт се движи по-бързо – повече от едно на всеки пет нови превозни средства, продадени миналата година, е било електрическо. В Китай делът е близо до половината.
Докладът също така предупреждава за състоянието на световните „въглеродни уловители – гори, торфища, влажни зони, океани и други природни обекти, които съхраняват въглерод. Въпреки че държавите многократно са обещавали да защитават горите си, те продължават да бъдат изсичани, макар и с по-бавни темпове в някои райони. През 2024 г. над 8 милиона хектара гори са били загубени за постоянно. Това е по-малко от максимума от близо 11 милиона хектара, достигнат през 2017 г., но по-лошо от загубените 7,8 милиона хектара през 2021 г. Светът трябва да се движи девет пъти по-бързо, за да спре обезлесяването, се посочва в доклада.
Световните лидери и високопоставени служители ще се срещнат в Бразилия следващия месец за срещата на върха на ООН за климата COP30, за да обсъдят как да насочат света към поддържане на глобално затопляне в рамките на 1,5°C в съответствие с Парижкото споразумение. Всяко правителство трябва да представи подробен национален план за намаляване на емисиите, наречен „национално определен принос“. Но вече е ясно, че много от тези планове няма да бъдат адекватни, така че ключовият въпрос ще бъде как ще реагират държавите.
