Според Комисията EAT-Lancet, около 15 милиона смъртни случая биха могли да бъдат избегнати всяка година, а емисиите от селското стопанство биха могли да намалеят с 15%, ако хората по света преминат към по-здравословни, предимно растителни диети.
Последният доклад събра учени от цял свят, за да прегледат данните за ролята на храната за човешкото здраве, изменението на климата, биоразнообразието и условията на труд и живот на хората. Тяхното заключение – без съществени промени в хранителната система най-лошите последици от изменението на климата ще бъдат неизбежни, дори ако хората успешно преминат към по-чиста енергия.
„Ако не се откажем от неустойчивия начин на хранене, ще се провалим в климатичната програма. Ще се провалим в програмата за биоразнообразие. Ще се провалим в продоволствената сигурност. Ще се провалим в толкова много неща“, заяви съавторът на изследването Йохан Рокстрьом, който ръководи Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.
„Първият доклад на комисията през 2019 г. беше определен като монументално проучване заради готовността реформата на хранителната система да се приеме сериозно, като същевременно се вземе предвид, както човешкото, така и екологичното здраве“, смята Адам Шрайвър от Института за публична политика и гражданско участие „Харкин“.
„Планетарна здравна диета“ може да предотврати 15 милиона смъртни случая всяка година
Първият доклад на EAT-Lancet предложи „планетарна здравна диета“, съсредоточена върху зърнени храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения. Актуализацията твърди, че за да подобрят здравето си, като същевременно намалят глобалното затопляне, е добра идея хората да консумират по една порция животински протеин и млечни продукти на ден, като същевременно ограничат червеното месо до около веднъж седмично. Това важи особено за хората в развитите страни, които непропорционално допринасят за изменението на климата и имат по-голям избор по отношение на храните, които консумират.
Диетичните препоръки се основават на данни за рисковете от предотвратими заболявания като диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания, а не на екологични критерии. Човешкото и планетарното здраве са в съответствие, посочват изследователите.
Рокстрьом смята, че може да изглежда „скучно“ един анализ да стигне до същото заключение шест години по-късно, но той намира това за успокояващо, защото науката за храните е бързо развиваща се област с много големи проучвания и подобряващи се анализи.
„Храната е един от най-дълбоко личните избори, които човек може да направи, и „здравният компонент докосва сърцето на всеки. Макар справянето с глобалните предизвикателства да е сложно, това, което отделните хора могат да направят, е сравнително лесно, като например намаляване на консумацията на месо, без да го елиминират напълно“, заяви той.
„Хората свързват това, което ядат, с идентичността си, а строгите диети могат да ги отблъснат, но дори малки промени помагат“, добавя Емили Касиди, научен сътрудник в организацията с нестопанска цел в областта на климатичните науки Project Drawdown, която не е участвала в изследването.
Изборът ни на храна може да тласне планетата отвъд повратната точка
Изследователите са разгледали отвъд изменението на климата и емисиите на парникови газове фактори, включително биоразнообразието, земеползването, качеството на водата и замърсяването от селското стопанство. Те са стигнали до заключението, че хранителните системи са най-големият виновник за това, че Земята е на ръба на праговете за обитаема планета.
„Докладът е изключително изчерпателен по своя обхват. Той е достатъчно задълбочен, за да покаже как земеделските и трудовите практики, навиците за потребление и други аспекти на производството на храни са взаимосвързани – и как биха могли да бъдат променени. Сякаш сме имали това бавно пробуждане за ролята на храната в дискусиите за планетарното съществуване“, заяви Катлийн Мериган, професор по хранителни системи в Държавния университет на Аризона, която също не е участвала в изследването.
Само промяната в храненето в световен мащаб може да доведе до 15% намаление на емисиите на парникови газове от селското стопанство, тъй като производството на месо, особено червено месо, изисква отделяне на много газове, затоплящи планетата, обобщават изследователите. Повишената производителност на културите, намаляването на хранителните отпадъци и други подобрения биха могли да увеличат тази стойност до 20%, се казва още в доклада.
Според Касиди ако населението на страните с високи и средни доходи ограничи консумацията на говеждо и агнешко месо до около една порция седмично, както е препоръчано в последния доклад на EAT-Lancet, те биха могли да намалят емисиите, равни на общия годишен обем на емисиите на Русия.
Включване на справедливост в един неравен свят
Докладът също така заключава, че почти половината от населението на света е лишено от адекватна храна, здравословна околна среда или достоен труд в хранителната система. Етническите малцинства, коренното население, жените и децата, както и хората в конфликтни зони, са изправени пред специфични рискове за своите човешки права и достъп до храна.
С наближаването на преговорите за климата на ООН през ноември, Рокстрьом и други изследователи се надяват, че лидерите в страните по света ще включат научните перспективи за хранителната система в националните си политики.
„Да не се съобразим с тези заключения ще ни отведе в посока, която ни прави все по-крехки. Имам предвид както по отношение на снабдяването с храна, така и по отношение на здравето и стабилността на околната ни среда. А това е рецепта за все по-слаби и по-слаби общества“, смята Рокстрьом.
