ЕС предупреди, че „не може да си позволи да намали“ амбициите си за климат и устойчивост, след като разкри истинската цена на щетите от екстремните метеорологични условия, предава Евронюз. Нов доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) изчисли средните годишни икономически загуби, причинени от свързани с климата събития като интензивни горещини, наводнения и суша от 1980 до 2023 г.
В него се установява, че влошаващите се климатични въздействия биха могли да намалят БВП на ЕС със 7% до края на века, като се очакват загуби от 2,4 трилиона евро от 2031 до 2050 г., ако затоплянето надхвърли 1,5°C.
Колко са стрували щетите от екстремните метеорологични условия на Европа?
Според изследването, средногодишните разходи, свързани с климатичните промени в ЕС, са стрували около 8,5 милиарда евро годишно от 1980 до 1989 г. Това се е увеличило до 14 милиарда евро от 1990 до 1999 г., преди да достигне 17,8 милиарда евро от 2010 до 2019 г. От 2020 до 2023 г. годишните разходи са достигнали рекордно високо ниво от 44,5 милиарда евро.
Това означава, че средните годишни икономически загуби, свързани с екстремни метеорологични условия и климатични явления, през периода 2020-2023 г. са били 2,5 пъти по-високи от предходното десетилетие от 2010 до 2019 г.
Най-големите загуби идват от наводненията през 2021 г. в Белгия, Германия и Нидерландия, за които се смята, че са причинили щети на стойност над 40 милиарда евро. През 2023 г. наводненията в Словения струваха на страната 16% от националния ѝ брутен вътрешен продукт. Миналата седмица ЕК предложи помощ от €1,6 млрд. на Испания заради смъртоносните наводнения във Валенсия от октомври 2024 г.
„Особено уязвимите райони, като Южна Европа, ниско разположените крайбрежни райони и най-отдалечените региони на ЕС, са горещи точки на климатичен риск“, се казва в доклада.
ЕС трябва да ускори своите климатични амбиции
Тереза Рибера, изпълнителен вицепрезидент на ЕК по въпросите на чистия, справедлив и конкурентен преход, казва, че констатациите на доклада са ярко напомняне, че Европа трябва да се придържа към курса си и да ускори своите климатични и екологични амбиции.
„Последните екстремни метеорологични събития показват колко крехки стават нашият просперитет и сигурност, когато природата се влошава и климатичните въздействия се засилват. Защитата на природата не е разход: това е инвестиция в конкурентоспособност, устойчивост и благосъстояние на гражданите“, посочва Рибера.
Мрачна прогноза – щети за 126 милиарда евро до 2029 г.
Изследователите предупреждават, че разходите за екстремни метеорологични условия в Европа само ще се влошат, нанасяйки щети за 126 милиарда евро в икономиката на ЕС до 2029 г., ако нещата не се променят.
Миналия месец, проучване, ръководено от д-р Сериш Усман от Университета в Манхайм в сътрудничество с икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ), установи, че екстремни събития като горещи вълни, наводнения и суша са засегнали една четвърт от всички региони на ЕС това лято. Тези събития са генерирали краткосрочни икономически загуби от най-малко 43 милиарда евро тази година и възлизат на 0,26% от икономическото производство на ЕС през 2024 г.
Усман обяснява, че истинската цена на екстремните метеорологични условия изпъква бавно, тъй като те влияят на живота на хората чрез широк спектър от канали, които се простират отвъд първоначалните въздействия.
Икономическите загуби засягат най-силно средиземноморските страни – където има по-висок риск от суша и парещи температури. Италия е претърпяла най-големия икономически спад в проучването, като прогнозираните загуби надхвърлят 11 милиарда евро за 2025 г., предвиждането до 2029 г. е за 34,2 милиарда евро. Следва Франция със съответни стойности на щетите от 10,1 милиарда евро и 33,9 милиарда евро.
