„В момента много се говори за енергийната система. Има една сериозна тенденция – приказва се основно за инвестиции, замеряме се с милиарди, говорим си за центрове за данни, за нови ядрени мощности. Не се чува обаче много ясно нещо – кой плаща сметката. А и дали няма още един много важен състезател – а именно гражданинът, който обитава сгради, независимо дали живее или работи в тях. Ролята на сградите е много важна, а се подценява. Трансформацията на сектора трябва да бъде широко обсъждана“.
Това заяви изпълнителният директор на „ЕнЕфект“ Драгомир Цанев при откриването на конференция за Новите разпоредби в Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), проведена в „Гранд Хотел София“.
Събитието, под надслов „Насоки и инструменти за ефективно прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите“, се проведе по повод задължителното преразглеждане на националната законова и подзаконова нормативна уредба. Съвместни организатори бяха „ЕнЕфект“, EPBD.wise, Коалиция „Обнови България“ (Renovate Bulgaria) и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).
Тази тенденция потвърди и инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на БАИС.
„Тази седмица вече бях на два форума, единият посветен на големите проекти в българската енергетика, а другият на енергийния преход. По време на първото събитие не чух нито една дума за енергийна ефективност, по време на второто, от десет точки само в една темата бе маркирана с няколко изречения“, заяви Николов.
Сградният фонд е най-важната стъпка по пътя към енергийната трансформация
В дискусията дистанционно се включи и Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“, която е участник в законодателния процес по изменение на Директивата за енергийните характеристики на сградите.
„Година и половина след приемането на директивата е ясно, че пред нас стои не само амбициозна, но и необходима задача – да направим сградния фонд на България и на ЕС по-чист, по-устойчив, по-енергийно ефективен, по-подготвен за бъдещите предизвикателства. Новите стандарти за сгради с нулеви емисии и модернизирана система за енергийна ефективност не са просто законово изискване от Брюксел. Това е дългосрочният път, който България и ЕС са избрали за климатична неутралност и по-добро качество на живот. Сградният фонд е вероятно най-важната стъпка по пътя към енергийната трансформация на енергийната система и беше една от най-тежките теми в рамките на европейската законодателна рамка“, заяви Пенкова.
Тя определи предизвикателствата пред България като добре познати и посочи необходимостта от повече административен и експертен капацитет, от повече доверие към системата за сертифициране, от по-широк достъп до финансиране и от реална подкрепа към домакинствата, така че обновяването на сградния фонд да бъде възможност, а не тежест.
„За тази цел е необходимо да се проведе всеобхватна информационна кампания. Наличните в България инструменти като Модернизационния фонд, структурните инструменти и новите програми ще дадат възможност на страната да ускори процесите по обновяване на сградния фонд. Енергийната ефективност и технологиите са едни от малкото сфери, в които ЕС все още има стратегическо предимство“, напомни Пенкова.
Големите предизвикателства – сградите с нулеви емисии и процесът по планиране
Според изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев пред България има две големи предизвикателства, свързани с ДЕХС.
„Наистина има неща, които ще бъдат предизвикателство за въвеждане на изискванията в нормативната уредба, но добрата новина е, че има и други, с които може би покриваме донякъде изискванията на директивата, като базата данни за енергийни характеристики, комуникацията с европейската база данни и други елементи. Всъщност големите предизвикателства са две. Първото е въвеждането на понятието „сгради с нулеви емисии“ по начин, който да е възможен за осъществяване. Вторият проблем е планирането като процес, който се нуждае от огромна по обем информация за събиране и анализиране и разумно разграфяване във времето със заложени цели до 2040 и 2050 години. Политиката за енергийна ефективност е хоризонтална, защото засяга всеки един член на веригата – от обитателите до производителите на строителни материали. Затова участието на всички участници по веригата би следвало да бъде проактивно. Така няма да се повтори лошият опит при нормите за сградите с близко до нулево енергийно потребление“, заяви Алексиев..
74% от сградния фонд на ЕС са жилища
Сградният фонд на ЕС се простира на 24 млрд. кв. м площ, от която 74% са жилища. Постоянно обитаваните жилищни единици са около 186 милиона, като в 11% от сградите се извършват годишно дейности по обновяване, а среднопретегленият годишен процент на енергийно обновяване е около 1%. 85% процента от съществуващите сгради в ЕС са построени преди 2000 година, а 75% от тях не са енергийно ефективни.
Данните изнесе Силвия Резеши от отдел „Енергийна ефективност на сгради и продукти“ в главна дирекция „Енергия“ на Европейската комисия. Тя посочи още, че Директивата за енергийните характеристики на сградите е тясно свързана с Европейската зелена сделка и по-специално със Схемата за търговия с емисии, Директивата за енергийната ефективност, Директивата за енергията от възобновяеми източници и Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива.
Крайният срок за транспониране на промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите в националното законодателство изтича на 29 май 2026 година, с изключение на разпоредбата, премахваща стимулите за закупуване на котли, отопляващи сградите с употребата на природни изкопаеми горива, чийто краен срок за транспониране беше 1 януари 2025 година.
Какво изисква преработената ДЕХС?
Основните направления в преработената Директива за енергийните характеристики на сградите са в четири области – саниране, декарбонизация, модернизация и системна интеграция и поддържащи мерки. Промените регламентират понятието за „сгради с нулеви емисии“. Заложено е, че всички нови сгради, притежавани от публични органи, следва да бъдат такива от 2028 година, като нормата ще е задължителна за всички след 2030 година.
Има и промени относно сертификатите за енергийни характеристики (СЕХ), където ще се прилага скала от „А“ до „G“, където с „А“ ще бъдат характеризирани сградите с най-добри показатели, а с „G“, със съответно най-лоши такива. Разширяват се и случаите на сертифициране. Сертификат за енергийните характеристики е предвидено да се издава на нови сгради, при основен ремонт, при продажба на имот, при отдаване под наем или подновяване на договор и на съществуващи сгради, собственост на публични органи.
Тук от държавите членки се очаква да предприемат мерки, за да гарантират, че сертификатите са достъпни, както и да се прецени дали са необходими финансови мерки за уязвимите домакинства. Има и категория от сгради, които могат да бъдат освободени, но за да стане това, те трябва да отговарят на ясно разписани критерии, доказващи тяхната „техническа и икономическа неосъществимост“. Оценката за това следва и да бъде мотивирана.
Силивя Резеши напомни още, че до 31 декември 2025 година се очаква и първият проект на Националния план за саниране на сгради по чл. 3 на Директивата, който да бъде представен на ЕК след провеждането на обществени консултации по него. Крайният вариант трябва да е готов до 31 декември 2026 година.
