Хранителните продукти и селското стопанство допринасят за една трета от глобалните емисии на парникови газове – на второ място след изгарянето на изкопаеми горива. И въпреки това по-голямата част от медийното отразяване на климатичната криза пренебрегва този критичен сектор, според нов анализ на данни от Sentient Media.
Констатациите показват, че само около една четвърт от климатичните статии в 11 големи американски издания споменават храните и селското стопанство като причина. А от 940 анализирани статии само 36 – или 3,8% – споменават животновъдството или производството на месо, най-големият източник на емисии, свързани с храните.
Данните разкриват медийна среда, която замъглява ключов двигател на климатичната криза. Само производството на месо е отговорно за близо 60% от климатичните емисии в хранителния сектор и въпреки това неговото въздействие е силно подценено. Допитване на Washington Post и Университета на Мериленд от 2023 г. установи, че 74% от анкетираните в САЩ смятат, че консумацията на по-малко месо има малък или никакъв ефект върху климатичната криза.
Sentient Media анализира най-новите онлайн статии за изменението на климата от 11 големи американски медии – Guardian, Boston Globe, Chicago Tribune, CNN, Los Angeles Times, New York Post, New York Times, Reuters, Star Tribune, Wall Street Journal и Washington Post. Мнения, платени статии и публикации, които споменават изменението на климата само мимоходом, бяха изключени.
Последната група от 940 материала беше събрана с помощта на изкуствен интелект и след това прегледана поотделно за точност. От всички изследвани в доклада причини, включително минното дело и производството на енергия (55,9%), изкопаемите горива (47,9%) и транспорта (34%), добитъкът и консумацията на месо бяха обсъждани най-малко.
Разговорът за храната изостава от разговора за енергията и изкопаемите горива
Главният редактор на Sentient Media, Джени Сплитър, заяви, че отдавна е забелязала пропуска като репортер, отразяващ пресечната точка на климата и храната.
„Смятахме, че един от начините да започнем разговора с други журналисти и редакции е да представим някои числа по въпроса“, казва тя.
Марк Хертсгард, изпълнителен директор и съосновател на Covering Climate Now, организация с нестопанска цел, която помага на редакциите да подобрят отразяването си на климата, каза, че всекидневните новинарски издания се затрудняват да наблегнат на по-дълбоките коренни причини за изменението на климата, често фокусирайки се върху постепенни актуализации, а не върху по-голямата причина.
„Това не е непременно лошо. Но с ускоряването на климатичната криза новинарското отразяване все по-трудно показва, че тази криза е причинена от много специфични човешки дейности – предимно изгаряне на изкопаеми горива. А на второ място са храните, селското стопанство и горското стопанство“, посочва той.
Хертсгард, който отразява климатичните промени от 1990 г. насам, заяви, че храните и селското стопанство отдавна са били „груб пропуск“ в климатичните среди. Срещата на върха на ООН за изменението на климата не е имала специален фокус върху селското стопанство до 2015 г., което отразява пренебрегнатия му статус в света на политиците, мозъчните тръстове и неправителствените организации. Според Хертсгард това е допринесло за незаинтересоваността на медиите по темата.
Дхануш Динеш, основателят на мозъчния тръст Clim-Eat, фокусиран върху хранителните системи, смята, че климатичните организации понякога се отдръпват от темата поради напрегнатия културен статус на храната, което може да е помогнало тя да не бъде обект на медийно внимание.
„Никой не иска да нарежда на хората какво да ядат – това е просто твърде чувствително. Дори в рамките на застъпничеството за климата виждаме, че темата е доста поляризираща“, казва той.
Журналистът Майкъл Грюнвалд казва, че разговорът за храната днес изостава с около двадесет години от разговора за енергията и изкопаемите горива. Той от години отразява климатични проблеми за различни издания, включително Time, Politico и Washington Post.
„Не знаех нищо по този въпрос. Бях абсолютно невеж за тази важна част от климатичното уравнение. И осъзнах, че и други вероятно са били“, признава той.
Новата книга на Грюнвалд, „Ние ядем Земята“, разкрива как хранителните избори оформят повърхността на планетата, играейки огромна роля в крайната ѝ съдба. Това е отчасти защото преживните животни, особено говедата, са основен източник на метан, мощен парников газ, който затопля планетата 80 пъти по-бързо от въглеродния диоксид.
Друг голям проблем, е че изхранването на милиарди селскостопански животни заема много място. Половината от обитаемата земя на планетата вече е предназначена за земеделие и по-голямата част от нея – около 80% – е пасища и обработваеми земи за храна на животни, което прави консумацията на месо основен двигател на обезлесяването в световен мащаб.
„Когато ядете бургер, не ядете просто крава. Ядете ара, ягуари и останалата част от състава по биоразнообразие на Рио. Ядете Амазонка. Ядете Земята“, казва още Грюнвалд.
