Италия вече изостава с десет години от графика си във внедряването на чиста енергия, което излага на риск климатичните обещания на страната. Ново проучване разкрива, че Италия вероятно ще пропусне целите си за 2030 г., договорени с Европейския съюз. Забавянето засяга ключови области като слънчевата енергия и системите за съхранение на енергия, предадоха световните агенции.
В момента Италия получава приблизително 41% от електроенергията си от възобновяеми източници, в сравнение с около 37% миналата година, но този напредък не е достатъчно бърз, за да постигне бъдещите цели.
Три основни проблема забавят Италия
Първият от тях е получаването на разрешителни, което отнема твърде много време. Второ, електропреносната мрежа е пренатоварена. Трето, подходящата земя за слънчеви паркове е ограничена. Тези проблеми правят изграждането на слънчеви проекти в Италия с 20% по-скъпо, отколкото във Франция, Германия или Испания.
Географията на Италия създава друго предизвикателство. Това несъответствие изисква огромна инвестиция от 23 милиарда евро в нови електропроводи, включително проектите „Тиренска връзка“ и „Адриатска връзка“.
Самият променящ се климат заплашва зеления преход на Италия. Екстремните горещини намаляват ефективността на слънчевите панели. Горските пожари могат да блокират до 80% от слънчевата светлина. Сушите ограничават производството на водноелектрическа енергия. Тези рискове само ще нарастват с покачването на температурите.
Потенциални решения на проблемите
Страната би могла да изгради 56 нови водноелектрически централи с капацитет от 13,6 гигавата. Тези съоръжения биха съхранявали излишната енергия, когато слънцето грее, и биха я освобождавали, когато е необходимо. Комбинирането на този подход с усъвършенствана ядрена енергия и улавяне на въглерод може да добави 190 милиарда евро към италианската икономика до 2050 г.
Други обещаващи варианти включват съхранение на енергия в батерии и агроволтаика – техника, която поставя слънчеви панели над земеделските земи, използвайки една и съща земя както за производство на храна, така и за производство на енергия.
Ползите от решаването на тези проблеми надхвърлят постигането на климатичните цели. По-бързото одобрение на разрешителни и по-добрите мрежови връзки биха създали работни места, биха намалили разходите за енергия за домовете и бизнеса и биха намалили зависимостта на Италия от внос на изкопаеми горива.
Всяка година забавяне означава повече въглеродни емисии, по-високи разходи за енергия и пропуснати икономически възможности. Това също така увеличава риска от недостиг на енергия, тъй като старите електроцентрали се пенсионират, преди новата чиста енергия да може да ги замени.
Но времето изтича. ЕС очаква всички държави членки да достигнат 42,5% възобновяема енергия до 2030 г. За Италия, с настоящото ѝ десетгодишно забавяне, този краен срок изглежда все по-невъзможен без незабавни действия.
