Фридрих Мерц иска да превърне Германия във водеща военна сила в Европа. Но Китай все още държи юздите благодарение на контрола си върху критично важни минерали, необходими на европейската отбранителна индустрия, пише Политико.
„Ако материалите, произведени от Китай, внезапно изчезнат, това може да спре нашите планове за отбранителна индустрия“, предупреждава Якоб Кулик, изследовател в Техническия университет в Кемниц и експерт по политиката за редкоземните елементи.
Планът на германския канцлер да превърне въоръжените сили на страната си в „най-силната конвенционална армия в Европа“ идва с безпрецедентна цена. Берлин обеща да похарчи стотици милиарди за отбрана до 2029 г., разбивайки фискални ограничения, налагани с десетилетия.
Голяма част от тези пари вече са в движение. Поръчките за военни превозни средства достигат четирицифрени числа, производството на ракети се увеличава, а търсенето на боеприпаси нараства бързо. Отбранителните фирми се надпреварват да преоборудват фабрики и да възстановят дълго неизползвани производствени линии – с надеждата да съживят индустриална база, която избледня след Студената война. Но превъоръжаването се изгражда върху крехка основа.
Зависимост от критични минерали
Всеки танк, ракета или дрон, поръчани като част от превъоръжаването на Германия, зависят от суровини, които малцина хора извън отбранителната индустрия биха могли да назоват. Според Федерацията на германската индустрия (BDI), най-голямата индустриална лобистка група в страната, редкоземните елементи като неодим и диспрозий, заедно с волфрам, графит, титан и магнезий с висока чистота, са гръбнакът на висококачествените военни системи. Те задвижват дронове, захранват радарни решетки, електродвигатели, насочващи перки за ракети, термовизионни мерници– основните елементи на съвременната война.
Повечето от критичните минерали идват от Китай.
BDI предупреждава, че ЕС внася 95% от всичките си стратегически суровини – и разчита на страни извън ЕС за 90% от тях. Собствената вътрешна преработка на Германия е почти несъществуваща. Междувременно Китай контролира повече от 50% от световната преработка на много критични минерали – и до 86% на някои от най-важните за отбраната, включително галий и германий.
Рискът става по-сериозен, колкото по-усъвършенствани стават оръжията. Изтребителите Eurofighter разчитат на здрав, лек титан – предимно обработван в Китай – за своите рамки и специални топлоустойчиви метали в двигателите си. Rheinmetall потвърди, че бронебойните им танкови снаряди използват плътни волфрамови сърцевини.
Заплахата обаче не е само теоретична. Китай активно ограничава износа на критични суровини за западните отбранителни фирми, което води до забавяне на производството и скокове в разходите в цялата индустрия. Това е особено тревожно за САЩ, особено след като Пекин блокира износа на 11 критични материала в отговор на тарифите на Доналд Тръмп – ограничение, което по-късно бе отменено.
„Макроикономически това е основен риск – няма съмнение. Дори ако Пекин запази износа отворен, структурната зависимост остава. Всички страни, които използват тези технологии – Франция, Испания, Обединеното кралство – всички те разчитат на едни и същи вериги за доставки и всички те водят обратно към Китай“, казва Кулик.
ЕС е твърде мек, Берлин е твърде бавен
Въпреки че ЕС обеща да осигури достъп до ключови минерали, Кулик твърди, че необходимите стратегически заключения все още не са направени.
„Това е единствената област, която според мен сме напълно пренебрегнали – както в ЕС, така и в Германия“, каза той.
Правните рамки от двете страни на Атлантика са коренно различни. Вашингтон ги третира като стратегически активи, като закони като Закона за отбранителното производство позволяват на правителството да финансира местния добив, да управлява веригите за доставки и да приоритизира отбранителните нужди при извънредни ситуации. САЩ поддържат национален резерв чрез Агенцията за отбранителна логистика – федерална предпазна мрежа, предназначена за военновременни непредвидени ситуации. Въпреки това, те продължават да се нуждаят от Китай.
Брюксел, за разлика от това, е поел по-мек път: Законът за критичните суровини установява цели и рамки на високо ниво, но оставя действителното прилагане на доброволна координация между страните членки – без централен орган, който да подкрепя прилагането.
„Нямаме държавни резерви, за разлика от газа или петрола. Този вид превантивна, стратегическа готовност не е особено състоятелна“, предупреждава Кулик.
Някои законодатели в Берлин казват, че настоящият подход на ЕС просто не е достатъчен. Ванеса Цобел от консервативните християндемократи, член на комисията по икономически въпроси на Бундестага, е скептична към Закона на ЕС за критичните суровини, наричайки го добронамерен, но неефективен.
„Той назовава проблема, но се губи в бюрокрацията. Вместо това националните правителства трябва да се намесят там, където Брюксел се колебае – особено когато става въпрос за отбрана“, казва тя.
