Възобновяемата енергия (ВЕИ) се превърна в ключова част от глобалния енергиен преход, представяйки се за чиста алтернатива на изкопаемите горива. Но зелена или възобновяема не винаги значи нулево въздействие. Екологични организации и експерти предупреждават, че “зелена” не трябва да бъде синоним на нулево въздействие и че е от съществено значение да се преосмисли начинът, по който се осъществява нейното внедряване, пише euronews.com.
Въпреки неоспоримите си екологични ползи, възобновяемите енергийни източници не са изключени от генерирането на отрицателно въздействие върху околната среда.
Наталия Корбалан, говорител на платформата SOS Rural, заявява, че „зелена“ означава обработване на земята, грижа за нея, опазване на околната среда, поставяйки под въпрос безразборното използване на термина за описание на тези технологии.
Най-парадигматичният случай е в испанската провинция Хаен, където четири фотоволтаични проекта в община Лопера, заедно с още 20, планирани в региона, заплашват да унищожат повече от 100 000 маслинови дървета.
Тази ситуация накара организации като SOS Rural, Asociación Ecología y Libertad и платформата Campiña Norte да заведат макросъдебно дело за спиране на инсталирането на фотоволтаични централи, засягащи земеделските земи.
Проблемите не се ограничават само до слънчевата енергия. Офшорната вятърна енергия се сблъсква със свои собствени екологични предизвикателства – от промяна на местообитанията по време на строителството до риска от сблъсък на морски птици в мигриращите райони.
Освен това, както фотоволтаичната, така и вятърната енергия разчитат на материали, добивани чрез минни процеси, които, парадоксално, могат да имат значително въздействие върху околната среда. Това наблюдение се отнася и за електрическите превозни средства, тъй като добивът и обработката на материали за техните батерии повдига въпроси относно истинската им устойчивост.
Необходимостта от организиран преход
Експертите са съгласни, че възобновяемите енергийни източници са от съществено значение за борбата с изменението на климата, но настояват за необходимостта от по-планирано и отговорно внедряване.
Даниел Джато Еспино, изследовател в Международния университет във Валенсия, предупреждава, че „липсата на стратегическо планиране може да доведе до социално отхвърляне, загуба на ландшафтни ценности и конфликти с традиционни дейности като селско стопанство или риболов“.
Ключът, според специалистите, се крие в подходящия избор на места. Мар Асунсион от WWF подчертава, че по-малко от 2% от територията на Испания биха били достатъчни за покриване на енергийните нужди на страната, което подчертава важността на избора на „райони с ниско въздействие върху околната среда“ за тези съоръжения.
Енергийният преход не трябва да се превръща в „надпревара за инсталиране на мегавати на всяка цена. Напротив, той трябва да бъде „подреден, включващ участието на всички и чувствителен към територията, като зачита местните екосистеми и традиционните икономически дейности, които са доказали своята устойчивост във времето.“, предупреждава Джато Еспино.
Дебатът за възобновяемите енергийни източници подчертава сложността на енергийния преход. Макар никой да не поставя под въпрос необходимостта от отказване от изкопаемите горива, предизвикателството е да се постигне баланс между неотложността на климатичните промени и опазването на околната среда и селските общности. Само внимателното планиране и стабилната регулаторна рамка могат да гарантират, че зелената енергия е наистина устойчива.
