Европейските фермери се готвят за нова битка. Следващият дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъде представен тази седмица, заедно с план за това как ще се управляват парите, отделени за селското стопанство. Фермерите виждат заплаха за препитанието си и заплашват отново да излязат на улицата, пише Политико.
„В готовност сме“, предупреждава Масимилиано Джансанти, ръководител на мощното европейско лоби за земеделие Copa, в отговор на спекулациите, че огромният бюджет на ЕС за помощ за селското стопанство – Общата селскостопанска политика (ОСП), е изправен пред сериозни съкращения.
Но как ОСП се вписва в дългосрочния бюджет на блока и какви са ключовите промени, които фермерите очакват, когато Европейската комисия обяви предложението си за годините 2028-2034?
За колко пари става въпрос?
За много. ОСП съставлява почти една трета от настоящия седемгодишен бюджет на ЕС от 1,2 трилиона евро. Сумата беше допълненa с временно финансиране, за да се помогне на блока да се възстанови от пандемията, с което общият паричен фонд достигна 386,6 милиарда евро. Това се равнява на плащания от 53 до 59 милиарда евро всяка година.
За какво са парите?
Отговорът на този въпрос е по-сложен. Средствата от ОСП се изплащат по два „стълба“ на финансиране. Първият стълб включва годишни директни плащания на земеделските производители за увеличаване на доходите им и финансиране за мерки за стабилизиране на пазарите. Вторият стълб е финансиране за развитие на селските райони, често изплащано в продължение на няколко години и съфинансирано от държавите членки.
Средствата, разпределени за всеки стълб, се определят в рамките на дългосрочния бюджет. Настоящият е за периода 2021-2027 г. Но как се изразходват тези пари, се решава до голяма степен от държавите членки в техните „Стратегически планове за ОСП“, а тези са за периода 2023-2027 г. Останалите цифри в този раздел се основават на тези национални планове.
Повечето средства в стратегическите планове – 189 милиарда евро – са предвидени да бъдат изплащани по Първи стълб като годишни директни плащания. По-голямата част от тях са „отделени плащания“. Докато обвързаните плащания пряко свързват сумата пари, която земеделският производител получава, с производството, което може да се измери с броя на животните, които имат, или с хектарите на определена реколта, която е събрана, то размерът на отделените плащания се основава просто на площта на земята на фермата.
Повечето директни плащания осигуряват основна подкрепа на доходите за земеделските производители, като някои са специално предназначени за млади земеделски производители.
Освен това, 25% от директните плащания са предназначени за екосхеми, подпомагащи земеделските производители да възприемат екологично чисти практики. Тези схеми обаче са критикувани за финансиране на статуквото, вместо ефективно да стимулират земеделските производители за борба с изменението на климата.
Останалата част от парите по Първи стълб – 8,9 милиарда евро – отиват за подкрепа на ключови сектори. Секторите на виното и на плодовете и зеленчуците претендират за по 47% от тази сума.
И накрая, 66 милиарда евро са заделени за финансиране на „развитие на селските райони“ по Втори стълб в стратегическите планове на страните членки. В действителност тези средства могат да се използват за голямо разнообразие от проекти и голяма част от парите все още отиват директно при земеделските производители.
Например, доброволните ангажименти осигуряват средства за екологично чисти практики, инвестиционна помощ се предоставя за селскостопанско оборудване, а допълнителни средства се предоставят и на ферми в „райони с природни ограничения“.
Всъщност, относително малка част от това финансиране отива за проекти за чисто развитие на селските райони чрез грантове по схемата LEADER/Местно развитие.
Кои държави получават най-много пари?
Държавите членки получават средства за ОСП от дългосрочния бюджет на ЕС на всеки седем години. Големите държави с големи площи земеделска земя естествено получават по-големи суми пари. Франция е добре позната като голям победител, що се отнася до размера на средствата, които ѝ се отпускат по ОСП, следвана от Испания, Германия, Италия и Полша.
Как се е променила ОСП с течение на времето?
ОСП е била преструктурирана няколко пъти, като най-забележителното от тях е въвеждането на директни плащания през 1992 г. и преминаването от обвързани с производството към до голяма степен отделени от производството плащания през 2003 г. Най-скорошната реформа на ОСП въведе стратегически национални планове за всяка държава членка и създаде системата от екосхеми.
Въпреки че разходите за ОСП по текущи цени като цяло са се увеличили от предходната година, делът на общите разходи на ЕС, който отива за ОСП, постоянно намалява. Тази низходяща тенденция е до голяма степен резултат от последователни реформи в обхвата на ОСП и увеличени разходи в други области на бюджета на ЕС.
Особено рязкото намаляване на дела на разходите за ОСП в общите разходи на ЕС през последните години вероятно се дължи на високите нива на разходи в други сектори, за да се подпомогне възстановяването от пандемията.
Какво може да се очаква?
Просто казано, съкращения. Сега, когато ЕС е фокусиран върху изграждането на ограничените си отбранителни способности и изплащането на заемите си от ерата на Covid, математиката сочи към съкращения в други области. Като се има предвид, че ОСП заемаше почти една трета от предишния бюджет, е трудно да се види, че ще оцелее невредима.
Как биха могли да бъдат представени и оправдани хипотетичните съкращения е отделен въпрос. Носят се слухове, че ОСП може да бъде обединена с други пера в бюджета на ЕС – по-специално финансирането за сближаване. Финансирането за сближаване се използва, за да се помогне на по-слабо развитите страни членки да настигнат по-богатите. Земеделските производители се опасяват, че вторият стълб на ОСП, финансирането за развитие на селските райони, може да бъде погълнат от Кохезионния фонд и в крайна сметка да бъде изразходван за по-широки проекти.
Въпреки че напоследък имаше намеци от преговарящите по бюджета, че лобито на фермерите може би е спечелило битката за избягване на сливането на ОСП и Кохезионния фонд, то войната за общия размер на бюджета може би вече е загубена.
