Редкоземните минерали са с малък обем, но достатъчно мощни, за да преначертаят картата на глобалната сигурност. С увеличаването на плановете за превъоръжаване и отбрана в Брюксел и европейските столици, борбата за тези минерали стана критична за защитата на отбранителните индустрии на континента и подготовката им за война, пише Euractiv.
Ресурсите оказват значително влияние върху съвременните военни технологии и ще продължат да оформят бъдещето на военната готовност във въздуха, морето и космоса. Те са ключови във всяко едно отношение – от прецизно насочване на боеприпаси до оптика за нощно виждане. Но почти пълният монопол на Китай върху производството на редкоземни минерали и контролът на Русия върху други критични суровини вероятно ще застрашат амбициозните отбранителни планове на Европа.
Доминацията на Китай
През април, след дълги преговори със САЩ за батерии, електрически превозни средства и рекордно високи тарифи, наложени на китайски продукти, Китай най-накрая удари Вашингтон и Брюксел точно там, където боли най-много. Пекин отказа разрешения за износ на седем от 17-те редкоземни елемента и магнити – самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, скандий и итрий – използвани от съюзниците от НАТО за експлоатация на изтребители и ракетни системи.
За разлика от други материали, критичните суровини не се срещат в големи, концентрирани количества и често се смесват с други елементи, което прави добива и рафинирането им не само сложни, но и скъпи. В резултат на това, който контролира обработката, има значително предимство на пазара. Такъв е случаят с Китай, който инвестира сериозно в нея от 80-те години на миналия век, оставяйки останалата част от света да наваксва и до днес.
До 2023 г. Пекин контролираше приблизително 60% от световното производство на редкоземни елементи, повече от 85% от капацитета за преработка и държеше около 30% от известните световни запаси, затвърждавайки позицията си на основен доставчик в индустрията за критични минерали.
Материали и военни приложения
Последният списък на Европейската комисия с критични суровини, публикуван през 2023 г., посочва 34 материала, жизненоважни за икономиката на блока, 12 от които НАТО също счита за съществени за отбраната. За военните, критичността на материалите се определя от спектър, вариращ от „нисък риск“ до „много висок риск“, в зависимост от това колко важни са те за операциите и колко е вероятно доставките им да бъдат нарушени.
Графитът и алуминият, например, са най-използваните във военни приложения и се считат за „високорискови“. Освен суровините, редките елементи също играят ключова роля в състава на военното оборудване. Според Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), изтребител F-35 съдържа повече от 427 кг редки елементи, докато разрушител клас DDG-51 използва приблизително 2540 кг, а подводница клас Вирджиния изисква близо 4270 кг.
Алтернативи
Въпреки че Брюксел е инвестирал в местно производство на минерали, той все още е далеч от задоволяване на минералните ресурси, от които се нуждае за военните си задачи и индустрията. В краткосрочен план само диверсификацията на веригата за доставки – чрез партньорства с богати на ресурси региони като Централна Азия, Кавказ и Украйна – предлага изход.
Централна Азия, например, има множество установени мини, които вече работят. Украйна има по-малко активни обекти и слабо развита инфраструктура, като същевременно е изправена пред продължаващата заплаха от Русия. Сделките с тези страни може да са също толкова важни за европейската отбрана, колкото танковете или самолетите.
