Човечеството е на път да отдели толкова много парникови газове за по-малко от три години, че преминаването на ключов праг за ограничаване на глобалното затопляне ще бъде почти неизбежно. Нов доклад прогнозира, че обществото ще отдели достатъчно въглероден диоксид до началото на 2028 г., така че преминаването на важна дългосрочна температурна граница ще бъде изключително вероятен сценарий.
Учените изчисляват, че към този момент в атмосферата ще има достатъчно от задържащия топлината газ, за да съществува над 50% шанс светът да надскочи лимита от 1,5°C дългосрочно затопляне от прединдустриалната епоха. Това ниво на натрупване на газ, което идва от изгарянето на горива като газ, петрол и въглища, е по-бързо, отколкото миналата година, се казва в проучването на група от 60 международни учени.
„Нещата не просто се влошават. Те се влошават по-бързо. Активно се движим в грешна посока в критичен период от време, който би ни бил необходим, за да постигнем най-амбициозните си климатични цели“, каза съавторът на изследването Зик Хаусфатър от технологичната фирма Stripe и групата за мониторинг на климата Berkeley Earth.
Защо границата от 1,5°C е толкова важна?
Целта от 1,5°C, поставена за първи път в Парижкото споразумение от 2015 г., е крайъгълен камък на международните усилия за ограничаване на влошаващото се изменение на климата. Учените казват, че преминаването на тази граница би означавало по-лоши горещи вълни и суши, по-големи бури и покачване на морското равнище, което би могло да застраши малките островни държави.
През последните 150 години учените са установили пряка връзка между отделянето на определени нива въглероден диоксид, заедно с други парникови газове като метан, и специфичните покачвания на глобалните температури. В доклада „Индикатори за глобално изменение на климата“ изследователите са изчислили, че обществото може да изхвърли само 143 милиарда тона повече (130 милиарда метрични тона) въглероден диоксид, преди границата от 1,5 да стане технически неизбежна.
„Светът произвежда 46 милиарда тона (42 милиарда метрични тона) годишно, така че неизбежността би трябвало да настъпи около февруари 2028 г.“, пише още в доклада.
В момента светът сега е на около 1,24°C дългосрочно затопляне от прединдустриалната епоха.
Енергиен дисбаланс на Земята
Анализът, публикуван в списанието Earth System Science Data, показва, че скоростта на причинено от човека затопляне на десетилетие се е увеличила до близо 0,27°C на десетилетие. А дисбалансът между топлината, която Земята абсорбира от слънцето, и количеството, което тя излъчва в космоса, ключов сигнал за изменението на климата, се ускорява.
„За съжаление, това е доста депресираща картина, където ако погледнете индикаторите, откриваме, че рекорди наистина се чупят навсякъде. Не мога да си представя ситуация, в която наистина можем да избегнем преминаването на 1,5 градуса дори при много дългосрочна температурна промяна“, казва водещият автор на проучването Пиърс Форстър, директор на Центъра за климатични фючърси „Пристли“ в Университета на Лийдс в Англия.
Увеличението на емисиите от изгарянето на изкопаеми горива е основният двигател. Но намаленото замърсяване с частици, което включва сажди и смог, е друг фактор. Всъщност тези частици имат охлаждащ ефект и по-малкият им брой причинява още по-голямо затопляне. Промените в облаците също са фактор.
„Всичко това се проявява в енергийния дисбаланс на Земята, който сега е с 25% по-висок, отколкото беше само преди десетилетие. Енергийният дисбаланс на Земята е най-важната мярка за количеството топлина, което се задържа в системата. Земята продължава да абсорбира все повече и повече топлина, отколкото отделя. Този процес много ясно се ускорява. Това е тревожно“, обяснява Хаусфатер.
Преминаване на температурната граница
Планетата временно премина ключовата граница от 1,5°C миналата година. Светът достигна затопляне от 1,52°C от прединдустриалната епоха за цяла година през 2024 г., но Парижкият праг е предназначен да се измерва за по-дълъг период, обикновено считан за 20 години.
Въпреки това, земното кълбо може да достигне този дългосрочен праг през следващите няколко години, дори ако отделните години не са достигали постоянно тази граница, поради начина, по който работи въглеродният цикъл на Земята.
Границата е толкова важна, защото след като бъде премината, много малки островни държави биха могли в крайна сметка да изчезнат поради покачването на морското равнище, а научните доказателства показват, че въздействията стават особено екстремни след това ниво, особено засягайки бедните и уязвимите групи от населението.
