Правителството на България взе решение да бъдат отпуснати 3 115 638 лева от централния бюджет за изплащане на санкцията, която беше наложена на страната от Съда на Европейския съюз на 20 март 2025 г. Решението за отпускането на средствата за глобата е взето на заседание на кабинета, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет.
Присъдената глоба е заради неспазване на Директивата за електромобилите, по която не бе свършена работа от поредица правителства на България. Взетото решение на Съда на Европейския съюз е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въпреки многото предупреждения от страна на Европейската комисия, страната ни се е забавила с близо 3 години с прилагането на европравилата за минимален дял на електромобилите в обществените поръчки. Става дума за Директива 2019/1161, която задължава всяка държава от ЕС да определи квоти за енергоефективните превозни средства – тоест когато ведомствата правят търгове за обновяване на автопарка си, процент от МПС-тата задължително трябва да са електрически. Изискването важи за обществени поръчки в периодите 2021-2025 г. и 2026-2030 г.
Конкретно за нашата страна се изисква най-малко 17,6 % от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски автобуси, закупени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства. Освен това е необходимо поне 17 % от всички градски автобуси, закупени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове.
Крайният срок за транспониране на евродирективата за електромобилите беше 2 август 2021 г. През септември 2021 г. Европейската комисия предупреди София, че вече е в нарушение. През април 2022 г. комисията отпусна 2 месеца за взимане на мерки и докладване. Тъй като 20 месеца след изтичането на срока все още не са били подадени данни за предприети действия, Брюксел завежда иск срещу България.
Впоследствие страната ни защитава позиция пред ЕК, а после и пред Съда на Европейския съюз, че се е забавила с транспонирането на директивата първо заради пандемията COVID, а после и заради политическата криза и честите смени на правителства. Тези обяснения обаче не бяха приети.
Все пак, макар и със сериозно закъснение от близо 900 дни, България въведе необходимата нормативна уредба. Затова Еврокомисията смекчи претенциите си и вместо глоба за всеки ден от периода на нарушението поиска Съдът на ЕС да наложи еднократна санкция в размер на 1 593 000 евро.
