Нови данни от Доклада на ООН за глобалното състояние на сградите и строителството разкриват, че емисиите от сектора не са се увеличили през 2023 г. – въпреки че строителството в световен мащаб продължава да се разраства. На пръв поглед това може да звучи като окуражаваща новина, която показва, че действията за декарбонизация на сектора се движат в правилната посока. Но ако погледнем по-отблизо данните, ще стане ясно, че все още има много да се върши по пътя към целта.
Последните данни показват, че сградите все още консумират изумителните 32% от световната енергия и допринасят с 34% от глобалните емисии на CO₂, като само оперативните емисии достигат рекордните 9,8 гигатона през 2023 г. Вместо като знак за завършване на усилията за климата, този доклад трябва да послужи като ключов призив за действие; такъв, който стимулира по-нататъшен ангажимент към иновативни решения за сгради с нулеви нетни емисии. Този път трябва да обхваща подход, обхващащ целия жизнен цикъл на сградата, където всяка фаза – от проектирането и избора на материали до строителството и експлоатацията – допринася за похода на сектора към нулеви нетни въглеродни емисии.
Задържането на линията е само началото
Стабилизирането на емисиите, макар и значително, е само половината от усилията. Въпреки че енергийната интензивност на сградите е намаляла от 146 kWh/m2 през 2015 г. до 132,2 kWh/m2 през 2023 г., това остава далеч от целевия спад до 119,4 kWh/m2, необходим за постигане на целите, определени от Парижкото споразумение. Освен това, общите емисии, свързани с енергията от сградния сектор, всъщност са се увеличили от 9,3 гигатона CO2/година до 9,8 гигатона CO2/година – значително изоставайки от необходимата цел за намаляване от 6,7 гигатона CO2/година.
Застроената среда трябва бързо да премине от поддържане на настоящите нива към намаляване на емисиите в бързо разширяващия се глобален строителен отпечатък. Технологиите, които да подкрепят тази промяна, вече съществуват. Усъвършенстваното енергийно моделиране и симулация могат да установят неефективността, преди да се започне с първата копка или да започне един-единствен проект за модернизация или ново строителство. Чрез оценка на въздействието върху околната среда от самото начало, през експлоатацията до пренасочването, предприемачите, собствениците на сгради и операторите могат да избегнат блокирането на десетилетия предотвратими емисии и разхищение на ресурси и да гарантират, че техните сгради функционират оптимално с течение на времето.
Тази нужда от анализ, базиран на данни, става все по-належаща с всеки нов проект, но също така и когато става въпрос за оптимизиране на съществуващи сгради, особено когато секторът на архитектурата, инженерството и строителството (AEC) се стреми да постигне целите за нетни нулеви емисии в голям мащаб. Градските центрове и населението се увеличават; докато търсенето на строителни услуги нараства, предприемачите рискуват да се задържат в десетилетия с неоптимална производителност, ако не мислят дългосрочно. В техен интерес е да възприемат системен подход, като вземат цялостен поглед върху многото фактори, които могат да повлияят на производителността на сградата през целия ѝ жизнен цикъл.
Строгият, базиран на физиката анализ не само помага за оптимизиране на производителността на ниво отделна сграда, но може също така да разкрие как различните енергийни нужди могат да бъдат балансирани в множество имоти – оптимизирайки производството на слънчева енергия, споделеното съхранение и дори местната търговия с енергия. Тази съвместна стратегия не само намалява оперативните разходи и подобрява комфорта на обитателите, но и защитава планетата за бъдещите поколения.
Ключови стратегии
Докладът за глобалното състояние на сградите и строителството идентифицира ключови стратегии като обновяване на по-стари сгради, прилагане на по-строги енергийни норми за сгради и намаляване на въглеродните емисии, въплътени в материали като стомана и цимент, за да подпомогне по-нататъшния напредък. Успешното прилагане обаче зависи от овладяването на силата на точните данни в реално време и симулациите, за да се гарантира, че решенията не са просто добронамерени, но и наистина ефективни.
Тези мерки имат най-голямо въздействие, когато се прилагат през холистичен поглед. Усъвършенстваните симулационни платформи могат да възпроизведат реални условия в сградите, за да тестват резултата от множество сценарии, от решенията за проектиране в ранен етап до оперативното потребление на енергия и дори резултатите в края на жизнения цикъл. Тези резултати позволяват на собствениците на сгради и на политиците да приоритизират интервенциите, да насочват разумно инвестициите и да проследяват измерими постижения. По този начин данните са ключов елемент за ускоряване на климатично съобразените интервенции и практики в целия сектор – което води до проверими намаления както на въплътените, така и на оперативните емисии.
Стратегия, фокусирана върху целия жизнен цикъл, означава да се отиде отвъд краткосрочните решения. Чрез включване на оценка на целия жизнен цикъл от най-ранните фази на планиране до експлоатацията, можем да избираме материали с по-ниски въглеродни емисии, да включваме възобновяема енергия, да оптимизираме оперативните стратегии и да гарантираме, че сградите са подготвени за бъдещето срещу потенциални климатични сценарии и промени в употребата. Този подход не само намалява непосредствените емисии, но и предпазва от непредвидени последици, като например необходимостта от скъпоструващи модернизации или въглеродно интензивно разрушаване в бъдеще.
