Най-богатите 10% в света са отговорни за две трети от глобалното затопляне от 1990 г. насам, което причинява суши и горещи вълни в най-бедните части на света. Това показва ново проучване, публикувано в Nature Climate Change.
Предишни изследвания вече са показвали, че групите с по-високи доходи отделят непропорционално големи количества парникови газове. Най-новото проучване е първото, което се опитва да определи как това неравенство се превръща в отговорност за климатичния срив. То предлага силен аргумент за финансиране на климата и по-високи данъци за най-богатите, като се опитва да даде доказателствена основа за това колко хора в развития свят носят повишена отговорност за климатичните бедствия, засягащи хората, които най-малко могат да си го позволят.
„Нашето проучване показва, че екстремните климатични въздействия не са просто резултат от абстрактни глобални емисии; вместо това можем директно да ги свържем с нашия начин на живот и инвестиционни избори, които от своя страна са свързани с капитала и богатството. Открихме, че богатите емитенти играят основна роля в задвижването на климатичните екстремни събития, което осигурява силна подкрепа за климатичните политики, насочени към намаляване на техните емисии“, казва Сара Шьонгарт, анализатор по климатично моделиране и водещ автор на изследването.
Ясно е установено, че по-богатите хора, чрез потреблението и инвестициите си, създават повече въглеродни емисии, докато по-бедните страни, разположени близо до екватора, понасят тежестта на произтичащите от това екстремни метеорологични условия и повишаващи се температури.
Количествен анализ
Новото изследване се опитва да определи количествено доколко това неравенство в емисиите допринася за климатичния срив. За да изготвят своя анализ, учените са въвели оценки на неравенството в емисиите на парникови газове, базирани на богатството, в рамки за моделиране на климата, което им позволява систематично да приписват промените в глобалните температури и честотата на екстремните метеорологични събития, случили се между 1990 и 2019 г.
Чрез изваждане на емисиите на най-богатите 10%, 1% и 0,1%, те са моделирали промените в климата и честотата на екстремните метеорологични събития, които биха се случили без тях. След това те са сравнили тези данни с промените, които са настъпили, за да изчислят кой каква отговорност носи за кризата, в която светът се намира днес.
През 2020 г. средната глобална температура е била с 0,61°C по-висока от 1990 г. Изследователите са установили, че около 65% от това увеличение може да се дължи на емисиите от най-богатите 10% в света, група, която те определят като включваща всички, които печелят повече от 42 980 евро годишно.
По-богатите групи носят още по-непропорционална отговорност, като най-богатият 1% – тези с годишен доход от 147 200 евро – са отговорни за 20% от глобалното отопление, а най-богатите 0,1% – около 800 000 души в света, които печелят повече от 537 770 евро – са отговорни за 8%.
„Открихме, че най-богатите 10% са допринесли 6,5 пъти повече за глобалното затопляне от средното, като най-богатите 1% и 0,1% са допринесли съответно 20 и 76 пъти повече“, се посочва в проучването.
„Ако всички бяха отделяли емисии калкото най-бедните 50% от световното население, светът щеше да види минимално допълнително затопляне от 1990 г. насам“, посочва съавторът на изследването Карл-Фридрих Шлойснер.
От друга страна, ако цялото световно население бе отделяло емисии като най-богатите 10%, 1% или 0,1%, повишаването на температурата щеше да бъде с 2,9°C, с 6,7°C или с абсолютно катастрофалните 12,2°C.
Изследователите заявиха, че се надяват анализът да стане причина за политически интервенции, които признават неравномерния принос към климатичните промени, осъществен от най-богатите в света, както и да насърчат социалното приемане на действията в областта на климата.
