Икономическите печалби от изкуствения интелект (AI) ще повишат глобалното производство с около 0,5% годишно между 2025 г. и 2030 г., надвишавайки разходите за нарастващите въглеродни емисии от центровете за данни, необходими за управление на AI модели, сочат данни на Международния валутен фонд (IMF), цитирани от Ройтерс.
Доклад на МВФ, публикуван на годишната пролетна среща във Вашингтон, все пак отбеляза, че тези печалби от производството няма да бъдат разпределени по равно в целия свят, и призова политиците и бизнеса да минимизират разходите за по-широката общественост.
„Въпреки предизвикателствата, свързани с по-високите цени на електроенергията и емисиите на парникови газове, печалбите за глобалния БВП от AI вероятно ще надвишат цената на допълнителните емисии“, се посочва в доклада.
Смята се, че възприемането на AI води до скок в търсенето на енергоемка мощност за обработка на данни през следващите години, дори когато светът се бори да спази обещанията за намаляване на въглеродните емисии.
„Социалната цена на тези допълнителни емисии е незначителна в сравнение с очакваните икономически печалби от AI, но все пак добавя към обезпокоителното натрупване на емисии“, се казва още в доклада, озаглавен „Жадни за енергия: Как AI ще стимулира търсенето на енергия“.
Докладът на МВФ отбелязва, че пространството, предназначено за пълни със сървъри складове в Северна Вирджиния, където има най-голямата концентрация на центрове за данни в света, вече е приблизително еквивалентно на площта на осем Емпайър Стейт Билдинг.
Изчислено е, че глобалните нужди от електроенергия, управлявани от изкуствен интелект, могат да се утроят до около 1500 тераватчаса (TWh) до 2030 г. – приблизително колкото текущото потребление на електроенергия в Индия и 1,5 пъти по-високо от очакваното търсене от електрически превозни средства за същия период.
Въглеродният отпечатък от това увеличение отчасти ще зависи от това дали технологичните фирми могат да спазят обещанията си да намалят емисиите от центровете за данни чрез увеличено използване на възобновяеми източници и други средства.
Може ли AI да доведе до повишаване на енергийната ефективност?
МВФ изчислява, че силното възприемане на изкуствения интелект при настоящите енергийни политики би означавало глобално кумулативно увеличение на емисиите на парникови газове от 1,2% между 2025 г. и 2030 г. По-екологичните енергийни политики биха ограничили това увеличение до 1,3 Gt.
Използвайки цифра от 39 долара на тон, за да определи количествено социалната цена на тези емисии, МВФ поставя тези допълнителни разходи на 50,7 до 66,3 милиарда долара – по-малко от печалбите на доходите, свързани с 0,5% годишен тласък на глобалния БВП, който според него AI може да донесе.
Независими анализатори казват, че икономическото и екологичното въздействие на изкуствения интелект ще зависи до голяма степен от това как ще бъде използван – и особено дали може да доведе до повишаване на ефективността при използването на енергия или по-устойчиви цялостни модели на потребление.
Изследователският институт по изменение на климата и околната среда Grantham заяви, че дори може да доведе до цялостно намаляване на въглеродните емисии, ако ускори напредъка в нисковъглеродните технологии в енергийния, хранителния и транспортния сектори.
„Правителствата, технологичните компании и енергийните компании трябва да играят активна роля в гарантирането, че изкуственият интелект се използва целенасочено, справедливо и устойчиво“, казва Роберта Пиерфедеричи, сътрудник на Grantham, цитирайки необходимостта от финансиране на научноизследователска и развойна дейност и политики за справяне с неравенствата, изострени от напредъка на AI.
