Вицепремиерът на България и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев отчете актуалните промени в инвестиционните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на брифинг в Министерски съвет. Той запозна журналистите и с позициите на правителството в преговорите му с ЕК по предоговаряне на залегналите в плана реформи, който процес тече интензивно през последните два месеца.
„Изходната позиция на българския кабинет произтича от виждането му, че реформите в НПВУ трябва да отчитат в по-голяма степен предизвикателствата на деня и да са в съответствие с настъпилите промени след одобрението на плана от ЕК“, каза Дончев.
Към този момент процесът на реорганизация на инвестициите в НПВУ продължава и се очаква да приключи в края на април. Тогава ще стане ясно и кои от инвестициите в т. нар. сив списък ще отпаднат, поради невъзможността да бъдат изпълнени в оставащите месеци до август 2026 година, по думите на вицепремиера.
Намаляване на бюджета на инвестиции
Досега е ясно, че от НПВУ отпадат безвъзвратно шест проекта. Част от тях ще бъдат спасени след пренасочването им за финансиране по оперативните програми, чиито срок за плащане е към 2030 година и съответно има по-дълъг времеви хоризонт.
При други 11 проекта е намален размерът на финансиране, защото анализите показват, че нямат потенциал да бъдат изпълнени в цялост до август 2026 година.
Има обаче направления, в които има пренасочен допълнителен финансов ресурс от 485 милиона лева. Бюджетът там е увеличен, защото изпълнението на инвестициите е добро, отчете вицепремиерът.
„Тече процес по намаляване на бюджета на инвестиции, които нямат шанс да бъдат реализирани в срок и насочване на средства към инвестиции с всички шансове да бъдат реализирани в рамките на тези екстремно кратки срокове“, обясни Дончев.
Изисквания от българска страна
Относно преговорната позиция на правителството на България с ЕК, вицепремиерът уточни, че разговорите са концентрирани в сектор „Енергетика“, защото процесът в сектор „Върховенство на закона“ е на етап, в който предстои приемането на законодателните текстове от Народното събрание.
„В преговорите си с ЕК от правителството настояват за отпадане на този етап на ангажимента за либерализация на пазара на дребно за битовите потребители и той да бъде въведен на по-късен етап, когато има адекватни механизми за защита на българските потребители“, посочи Дончев.
Правителството твърди още, че България е изпълнила изискването за свързаност с Пътната карта за климатична неутралност и няма нужда от други действия на МС и на НС.
България настоява и за отпадане на задължението за забраната на производството на електроенергия от въглища от 2038 година и запазване само на ангажимента за общо годишно ограничаване на въглеродните емисии.
От правителството предлагат и алтернативна реформа в корпоративното управление на Българския енергиен холдинг (БЕХ), стъпвайки на изготвен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) доклад. Предложението цели избягване на кръстосаното субсидиране и е алтернативно на отделянето на собствеността на „Булгартрансгаз“ и „ЕСО“ от корпоративната структура на БЕХ.
На база на тези промени беше съобщено, че България иска изменение на НПВУ и тези промени предполагат ново искане за второ плащане, обяви вицепремиерът. Той изрази оптимизъм, че повторното заявяване ще бъде удовлетворено и България ще получи средствата по него в ранната есен на тази година.
„За да може да се фокусираме върху третото плащане, което лично имам амбицията да бъде изпратено за одобрение и прието в рамките на годината и България да получи плащането преди края на годината“, каза още Дончев и добави, че ще се наложи групиране на исканията за плащанията в едно оттук насетне, така че страната да се опита да усвои цялата останала част от средствата.
Вицепремиерът отчете мобилизация на системата и на администрацията и при плащанията от правителството към изпълнителите на проекти, като обемът на нетно изплатени средства е увеличен от 7 на 14 процента до 2,1 млрд. лева. Той изрази надежда темпото да се запази и занапред.
Правителството вече одобри и изпрати вчера на Европейската комисия искането за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и проекта на съдържание на главата REPowerEU в него. Изменението е на основание чл. 21(1) от Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, предоставящ възможност за промени поради настъпили обективни обстоятелства.
