Преди дни Европейският съюз публикува първия си списък със стратегически проекти, целящи укрепване на местния добив, преработка и рециклиране на 14 от 17-те материала, които смята за критични за своя енергиен преход и сигурност. Избрани бяха 47 проекта в 13 държави от общо 170 подадени, пише Economic.bg.
Това беше и ключова стъпка на ЕК в прилагането на Закона за критичните суровини (CRMA), който поставя цели до 2030 г., включително собствен добив на 10% от годишното потребление на ЕС, преработка на 40% и рециклиране на 25% от тези основни материали.
Прави впечатление, че сред одобрените проекти има от Румъния и Гърция, но не и от България.
Каква е процедурата?
Първата покана за подбор на проекти по Закона за критичните суровини (ЕС) 2024/1252 и обявяването им за стратегически за ЕС бе открита от ЕК на 23 май 2024 г. и приключи на 22 август 2024 г. Кандидатстването се случва само от частни компании, които за да получат статут на стратегически проекти, кандидатстват директно пред Комисията. Тя, от своя страна, информира държавите членки за постъпилите проекти с цел да получи повече информация за значимостта им.
В ЕК, съгласно правилата на Регламента за критични суровини, всички подадени кандидатури се оценяват от екип от независими оценители. Тази оценка е критична за обявяването на проекта за стратегически и пристъпване към реализацията му.
На 4-тото заседание на Европейския съвет за критичните суровини, проведено на 20 февруари 2025 г., са обсъдени и одобрени 47 стратегически проекта от 13 страни членки, в т.ч. 19 проекта за добив, 17 проекта за преработка, 8 проекта за рециклиране и 3 проекта за заместване на критични суровини. Одобрените проекти покриват 14 от критичните суровини (литий, мед, никел, кобалт, графит, металите от групата на платината, редки метали, манган, волфрам, боксит, галий, германий, бор и магнезий).
Кой е българският проект?
От България е подаден един проект за извличане на критични суровини (рециклиране) от минни отпадъци, уточниха от Министерство на икономиката и индустрията (МИИ) за Economic.bg. Той е на частна компания, чието име е конфиденциална информация. Според оценката, получена от ЕК, проектът, подаден от България, е все още в твърде ранна фаза на подготовка и не изпълнява в достатъчна степен критериите на чл.6 от Регламента, за да бъде признат за стратегически.
С оглед на оценката на значимостта на проекта за страната той бе прегледан по критериите, описани в Член 6 от Закона за критичните суровини, от представители на министерствата на енергетиката и на околната среда и на държавното дружество „Еко Антрацит“.
Проектът обаче отговаря само частично на критериите за сигурност на доставките, техническа изпълнимост и трансграничен ефект“, се допълва в отговора на МИИ.
От там обясняват, че по първата покана са работили активно с българската Минно-геоложка камара за подготовката на кандидатурата. Надеждите са при втората покана, която се очаква това лято, да има повече проекти от България.
Друго ограничение за българското участие е, че като цяло у нас няма много от суровините, определени като критични от ЕК. Поради тази причина страната трябва по-ефективно да прави проучвания, които да констатират запаси и техния евентуален потенциал, а това е дълъг и скъп процес.
Негативните обществени нагласи и активизацията на екоорганизации спрямо проучването на полезни изкопаеми в България също са препятствие, което спъва разработката на такива проекти.
Какви са неяснотите?
Засега се знае, че избраните от ЕК проекти ще се ползват със съкратени срокове и бързи административни мерки за реализацията им. Предвидено е издаването на разрешителни да не надвишава 27 месеца за проектите за добив и 15 месеца за останалите.
Много от европейските държави са скептични как ще се прилагат тези срокове, имайки предвид, че те достигат 10 години за получаване на нужната документация за реализация.
Дали проектите в стратегическия списък ще получат някакво европейско финансиране, все още не е ясно, но като цяло се знае, че ще имат достъп до насоки и потенциално финансиране от частни и публични източници, включително Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и частни финансови институции.
Пожелателно към момента е, че влизането в списъка на ЕС ще позволи на регионалните и националните власти да използват финансиране от Европейския фонд за развитие и Кохезионния фонд.
В България, като цяло, фирмите в добивната промишленост не са много и неяснотите около самия механизъм, както и липсата на конкретна финансова помощ за реализацията на такива проекти, е направила процедурата не толкова атрактивна за дружествата, казват още от МИИ.
Ако български проект бъде одобрен на следващо ниво, страната ни ще има важната задача на оперативно ниво да задейства по-бързо разглеждане на документи и издаване на разрешителни, а имайки предвид административния дефицит и бюрокрацията, това ще е трудно изпълнимо в българските условия.
Източник: Economic.bg
