Миналата седмица Европейската комисия представи дългоочаквания пакет „Омнибус“, който се рекламира като мярка за облекчаване на изискванията за докладване на компаниите. За редица експерти обаче предложението представлява мащабна дерегулация, особено що се касае до задължението за надлежна проверка. Част от притесненията са, че предвиденото улеснение всъщност ще доведе до правна несигурност, намалена защита на засегнатите хора и околната среда, както и до негативни последици дори за самите бизнеси и инвеститори, които очакваха по-ясни и уеднаквени регулации.
По отношение на защитата на правата на човека и околната среда, най-големите притеснения са свързани със сериозното отслабване на задълженията за надлежна проверка само до преките доставчици (Tier 1), премахването на ключови защитни механизми в режима на гражданска отговорност, размиването на изискванията за ангажираност със заинтересованите страни – ключов елемент за ефективен процес на надлежна проверка, както и отпадането на задължителните климатични планове.
В основата на Директивата за дължима грижа са международни стандарти – Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение, които ясно посочват, че провеждането на надлежна проверка е непрекъснат процес, който следва да обхваща цялата верига на стойността и да се основава на ефективен ангажимент със заинтересованите страни.
Кои са основните промени, които засягат CSDDD?
1. Отслабване на задълженията за надлежна проверка
CSDDD в настоящата си форма: Настоящата директива изисква компаниите да извършват основана на риска надлежна проверка по цялата верига на стойността, включително при непреки бизнес партньори. Това обхваща и подизпълнителите най-надолу във веригите на доставки – там, където рисковете за нарушения на правата на човека и околната среда са най-сериозни. Компаниите са задължени ежегодно да оценяват ефективността на своите политики и при необходимост да ги адаптират. Прекратяване на взаимоотношения с партньори е предвидена мярка, ако при установени нарушения те не могат да бъдат предотвратени или преустановени.
CSDDD при „Омнибус“: Значително ограничава тези задължения, като свежда надлежната проверка само до директните бизнес партньори и премахва задължението за прекратяване на взаимоотношения при установени нарушения. Оценката на ефективността на политиките ще се извършва веднъж на 5 години, което рязко намалява възможността за навременна реакция. На практика, това ще намали превенцията на тежки инциденти, подобни на колапса на „Рана Плаза“ през 2013 г., при който загинаха работници, експлоатирани от подизпълнители дълбоко във веригата на стойността.
2. Достъп до правосъдие: отстъпление от корпоративната отговорност
CSDDD в настоящата си форма: Гарантира достъпа до правосъдие за жертвите на корпоративни злоупотреби, включително екологични вреди и експлоатация. Разпоредбата за гражданска отговорност позволява на жертвите да търсят обезщетение от компаниите, които не са изпълнили своите задължения за надлежна проверка, водещи до причиняване на вреди. Този принцип е заложен в международното право, което установява, че всяко нарушение на задължение поражда ангажимент за осигуряване на възмездие. Въпреки това, с неговото премахване, съществуващата фрагментирана система остава, а отговорността продължава да зависи от националните правни рамки на отделните държави.
CSDDD при „Омнибус“: Премахва задължението за държавите членки да осигурят механизъм за гражданска отговорност, ограничава възможността за представителни искове и съкратява сроковете за съдебни дела. Това ще направи значително по-трудно за жертвите да потърсят справедливост и да държат компаниите отговорни за нарушенията. Освен това, премахването на санкциите намалява отговорността на компаниите и може да превърне директивата в чисто формална процедура без реален ефект.
3. Климатичните ангажименти: формални планове без реално въздействие
CSDDD в настоящата си форма: Компаниите не само са задължени да приемат климатични планове за преход, но и да ги прилагат. Тези планове подлежат на мониторинг, а при неспазване на заложените цели се предвиждат санкции. Целта е бизнесът активно да намалява въглеродния си отпечатък.
CSDDD при „Омнибус“: Изискването за прилагане на климатични планове е премахнато, превръщайки ги в символични документи без реално въздействие. Това на практика насърчава „greenwashing“, като позволява на компаниите да продължат с обичайния си бизнес модел („business as usual“), без да предприемат реални климатични действия. В резултат, най-уязвимите общности, включително коренното население и работещите в най-засегнатите индустрии, ще понесат най-тежките последици от климатичните промени, въпреки че имат най-малък принос към тях.
Сега всичко е в ръцете на Европейския парламент, който ще вземе решението дали да потвърди тези мерки или да ги преразгледа. Въпросът е дали ще бъде отчетено, че промените не добавят стойност към процеса на надлежна проверка, а вместо това се фокусират единствено върху намаляването на разходите. В този контекст, дори икономистите и инвеститорите могат да поставят под въпрос дали забавянето и несигурността в регулациите няма да доведат до по-високи разходи и рискове за бизнеса в дългосрочен план. Най-голямото въздействие ще е върху хората и планетата, тъй като тяхната защита не е вече сред приоритетите.
