Музеят Гети в Лос Анджелис е построен през 1997 г. като „чудо на противопожарното инженерство“, предава Гардиън. Комплексът е издигнат с огнеупорни камъни и бетон, защитена стомана и е разположен в добре напояван озеленен район. В него се съхраняват някои от най-богатите съкровища на света на изкуството, като Ирисите на Винсент ван Гог, популярен Рембранд и безценна колекция от картини, портрети и други произведения, обхващащи повече от седем века. В момента там гостуват Панагюрското и Вълчетрънското съкровища.
Музеят се намира в района на квартал Брентууд, където в момента има заповед за евакуация и е наложен вечерен час. Наблизо пък бушуват пламъците на смъртоносния пожар „Палисейд“, изпепелил луксозния квартал Пасифик Палисейдс. Мнозина вече се питат дали твърдението на Гети, че е най-безопасното място за изкуство по време на пожар, няма да бъде опровергано.
„Нашите галерии са безопасни и защитени. Нямаме планове за евакуация на произведения на изкуството или на персонала. Все още смятаме Гети за възможно най-безопасното място при пожар“, заяви в изявление в събота Катрин Флеминг, президент и главен изпълнителен директор на тръста „Гети“.
Защо музеят Гети е толкова сигурен срещу пожари?
Статия от 2019 г., публикувана на уебсайта на музея, описва подробно обширното планиране, влезнало в изграждането на музейния комплекс високо в хълмовете над Брентууд, с „материали, дизайн, конструкция, операции и контроли, специално създадени за безопасност“ отвътре и отвън.
Сградите са разположени върху травертинови* площадки и са заобиколени от обширно открито пространство, за да действат като буфер срещу всеки пожар. Озеленяването включва устойчиви на суша растения и дъбови дървета, с често подрязвани клони, за да се предотврати превръщането им в гориво, докато всеобхватна мрежа за напояване на почвата е проектирана да спре пламъците да се увеличават.
„Планирането при извънредни ситуации и безопасността са неща, които правим през цялата година. Това е част културата на Гети относно пожарна безопасност“, казва в статията Майк Роджърс, директор на съоръженията на музея.
Вътре в комплекса стените са изградени от стоманобетон или противопожарна стомана, докато сградите имат покриви от каменни инертни материали. Пръскачки с резервоар за съхранение от един милион галона са навсякъде, но биха се използвали само в краен случай предвид крехкостта на много от произведенията на изкуството в музея. Вместо това сградите разчитат повече на ограничаване и са проектирани с противопожарни разделители – врати, които могат да изолират отделни части от обекта.
„Ако започне пожар, той няма способността да преминава напред. Сградата е много добре обмислена, внимателно конструирана и е много внимателно поддържана и експлоатирана. Тук се чувстваме много сигурни“, казва още Роджърс.
Заб.: Травертинът е седиментна поликристална скала, получена чрез отлагане на калциев карбонат от минерални или термални извори или течаща вода, богата на калций. Травертинът е естествен камък с твърдост по Моос 2,8 – 3, съдържащ шупли. Плътността му е в границите от 2,5 до 2,8 g/cm3. Използва се от дълбока древност в строителството като материал за облицоване на външни и вътрешни стени, подове, фасади, декоративни елементи. Древните римляни са го използвали като основен строителен материал, първо за Колизеума, а по-късно – за театъра на Марцел, за базиликата „Свети Петър“ в Рим и други.
