Ръководителят на Федералната агенция за околна среда на Германия (UBA) Дирк Меснер поднови призивите въглеродните приходи да бъдат върнати на гражданите, след като агенцията обяви, че схемата за ценообразуване на въглеродните емисии на страната е събрала 13 милиарда евро от отоплителни и транспортни горива през 2024 г. Сумата е ръст от 21% спрямо приходите за 2023 г., предава Euractiv.
„За да осигурим компенсация за частните домакинства, дори ако цените на CO2 продължат да се покачват, в момента имаме спешна нужда от „Klimageld“, заяви президентът на UBA Дирк Меснер.
„Klimageld“ е предложен механизъм за насочване на средства към домакинствата с по-ниски доходи, за да ги защити от високите цени на въглеродните емисии. Той беше договорен от федералното правителство в оставка, но все още не е приложен. Меснер смята, че този инструмент трябва да бъде предоставен „в комбинация със специфични програми за подкрепа за групи от населението, които са особено засегнати“.
Обществена реакция
Много законодатели, имайки предвид протестите на жълтите жилетки през 2018 г. във Франция, са загрижени, че налагането на въглеродна цена върху емисиите, свързани с отоплението и транспорта, ще предизвика обществена реакция. От 2021 г. Германия наложи въглеродна цена на търговците на едро на горива, доставчиците на газ и петролните компании. Тази година цената беше повишена до 55 евро от 45 евро през 2024 г. и 30 евро през 2023 г. За 2026 г. законът позволява „ценови коридор“ между 55 и 65 евро на тон.
В момента парите от ценообразуването на въглеродните емисии в Германия се комбинират с приходите от схемата ETS1 на ЕС, която обхваща промишлеността и енергетиката, и се прехвърлят във фонда за климата и трансформацията на Германия, който финансира подобрения на енергийната ефективност и разширяване на възобновяемите източници.
Ценообразуването на въглеродните емисии в Германия е предшественик на национално ниво на схемата ETS2 за целия ЕС, която ще влезе в сила от 2027 г. ETS2 съдържа механизъм за забавяне на цената на въглерода, ако се повиши над 45 евро на тон, но няколко германски законодатели и академици предупредиха, че това може да не защити домакинствата в ЕС от високи разходи.
