В момента термопомпите са най-разпространеният метод за затопляне на домове в някои европейски страни. В други технологията все още се посреща със скептицизъм. Разликата в използването на термопомпи в Европа зависи от множество фактори, включително предлаганите субсидии, цените на електроенергията и въведените политики за насърчаване на хората да ги инсталират. Евронюз се опитва да разбере защо някои страни имат по-голямо усвояване на технологията от други и защо създаването на политика е ключово за прехода към зелена енергия.
Цените на електроенергията са ключов фактор
Множеството разяснителни кампании относно термопомпите и способността им да функционират на студено или в стари сгради подобриха общото разбиране на хората за това колко гъвкава е тази технология.
„Общоприето схващане е, че термопомпите могат да се инсталират само в модерни, добре изолирани, реновирани еднофамилни къщи. Това обаче не е така – имаме безброй примери за термопомпи, работещи успешно в многофамилни домове, старинни сгради и дори в арктическата вечна замръзналост“, казва Сара Азау, ръководител на комуникациите в Европейската асоциация за термопомпи (EHPA).
Ян Розенов е директор на европейските програми в Regulatory Assistance Project (RAP), организация с нестопанска цел за чиста енергия. Според него ключов фактор при определянето дали термопомпите да бъдат приети или не е свързан не толкова с типовете сгради и архитектурата, колкото с икономичността на използването им. В тези страни, където цените на електроенергията са няколко пъти по-високи от цените на газа и нафтата, малко хора са преминали към термопомпи.
Това включва например Обединеното кралство, което има около 412 термопомпи на 100 000 души в сравнение със средна европейска стойност от 3068 термопомпи на 100 000 души, според Air Source Heat Pumps London. Там, където цените на електричеството са най-много два пъти по-високи от цените на газа и нафтата за отопление, виждаме значително използване на термопомпи. Такъв е случаят в Норвегия, Швеция, Финландия и Естония например.
„По отношение на текущите разходи, цената на електроенергията не трябва да бъде повече от два пъти цената на газа. Термопомпите са много енергийно ефективни – около три до пет пъти по-ефективни от газовите котли – но се нуждаят от малко количество електроенергия“, обяснява Азау.
Кои европейски държави имат субсидии за инсталиране на термопомпи?
Различни европейски държави предлагат финансови стимули за термопомпи, които включват нисколихвени заеми, програми за безвъзмездни средства и данъчни отстъпки. Това са ключови двигатели за усвояването на технологията, като се има предвид, че първоначалните разходи са средно два до четири пъти по-високи, отколкото биха били за газов котел – обикновено около 11 500 евро. Азау смята, че схемите за подпомагане, които са се променили твърде бързо или неочаквано, са една от причините продажбите на термопомпи да са намалели напоследък – с цели 47% между първата половина на 2023 г. и първата половина на 2024 г.
„От съществено значение е ЕС и националните правителства да определят ясна посока на движение чрез трайни, стабилни политики. Това успокоява както производителите на термопомпи, така и потребителите. Очакваме с нетърпение да видим това в планираните мерки от новата Европейска комисия, като например плана за действие за електрификация и акта за ускоряване на индустриалната декарбонизация“, казва Азау.
Германия има едни от най-щедрите субсидии за инсталиране на термопомпи. Собствениците на земя могат да получат безвъзмездна помощ до 18 000 евро, ако закупят земна термопомпа и до 15 000 евро за въздушна термопомпа за съществуващ имот.
Франция следва плътно със собственици на жилища, отговарящи на условията за грантове до 15 000 евро, ако закупят земна термопомпа и до 9 000 евро за въздушна термопомпа за съществуващ имот.
През октомври 2023 г. британското правителство увеличи безвъзмездните средства за термопомпи с 50% – от £5000 (€5795) на £7500 (€8692).
Политиците също носят отговорност
„Докато термопомпите вече са стандартната отоплителна технология в много скандинавски страни, на по-малко развитите пазари те са посрещани с известна степен на скептицизъм от потребителите“, казва Розенов.
Той посочва, че това често се подхранва от дезинформация от наложилата се индустрия за отопление с изкопаеми горива.
„В Германия законът за отоплението доведе до много поляризиран дебат относно термопомпите миналата година, като потребителите не бяха сигурни кой път да поемат. Политиците носят отговорност да предоставят на хората солидна и независима информация за термопомпите“, категоричен е той.
