87% от авиокомпаниите се провалят в прехода към устойчиви авиационни горива (SAF), показва ново проучване на Transport & Environment (T&E), съобщава Евронюз. Само 10 от 77 авиокомпании полагат сериозни усилия да преминат към наистина устойчиви алтернативи от изкопаем керосин. Останалите 67 или купуват твърде малко SAF, грешен вид SAF, или изобщо не обмислят SAF в своите планове за декарбонизация.
„Голяма част от вината за това е на петролните компании, които не инвестират в прехода към зелен керосин. ЕС трябва да даде приоритет на навлизането на електронни горива за самолети в своя предстоящ пакет за чиста индустриална сделка“, посочват от T&E.
Авиокомпаниите използват грешни видове устойчиви горива
Когато става въпрос за SAF, повечето авиокомпании правят или твърде малко или не правят нищо. Това повдига сериозни въпроси относно способността им да се справят с въздействието си върху климата.
Един голям проблем е, че не всички SAF са еднакво устойчиви. Е-керосинът – гориво, произведено от възобновяема електроенергия – е най-устойчивият тип SAF. За разлика от това, SAF, получени от биомаса (биогорива), се различават значително по отношение на устойчивост. SAF, произведени от хранителни или фуражни култури като царевица, изобщо не са устойчиви.
В момента повечето авиокомпании използват грешен тип SAF. Електронният керосин съставлява по-малко от 10% от споразуменията за SAF на авиокомпаниите, докато неустойчивите биогорива на растителна основа, произведени от царевични зърна и соево масло, представляват повече от 30%.
„Авиокомпаниите трябва да направят повече, за да накарат производителите на гориво да дадат приоритет на правилните видове суровини. Твърде малко авиокомпании се ангажират с наистина устойчиви горива. Мнозинството или купуват грешни видове горива, или, още по-лошо, изобщо нямат SAF. Авиокомпаниите трябва да сложат ръка на масата, за да променят това. Те трябва да изпратят правилния сигнал на доставчиците на гориво, че това, което им се продава в момента, няма да направи полетите им екологични. В противен случай те могат да се сбогуват със своите цели за нетна нула“, казва Франческо Кат, SAF мениджър в T&E.
Кои авиокомпании правят най-много, за да намалят въздействието си върху климата?
В класацията на T&E авиокомпаниите получиха точки за SAF и цели за е-керосин, както и за ангажиране с е-керосин чрез споразумения за покупко-продажба, писма за намерения и меморандуми за разбирателство. Първите три авиокомпании в класацията са Air France-KLM, United Airlines и Norwegian, получаващи високи точки за ангажиране с е-керосин.
Проучването установи, че разпространението на SAF в целия свят е много ниско. През 2023 г. авиокомпаниите в класацията са консумирали повече от 1,6 милиарда барела изкопаем керосин, в сравнение със само 2,6 милиона барела SAF (по-малко от 0,15% от общото потребление на реактивно гориво). Анализът установи също, че те са закупили достатъчно SAF, за да посрещнат само 1,2% от нуждите си от гориво до 2030 г.
Въпреки това усвояването варира значително в различните региони на света. Северноамериканските авиокомпании в класацията ще използват 2,7% SAF до 2030 г., докато европейските им колеги ще достигнат 1,3% SAF. Този дял обаче вероятно ще нарасне поради законите в ЕС и Обединеното кралство, които налагат все по-голяма употреба на SAF след 2030 г.
Как повече авиокомпании могат да преминат към правилните SAF?
Според T&E по-голямото производство на правилните видове SAF е ключово за прехода, но традиционните производители на петрол не инвестират достатъчно в зелени горива. Проучването установи, че Eni, TotalEnergies, Shell, BP, Chevron, ExxonMobil, Sinopec и Saudi Aramco могат да произвеждат само около 3 тона SAF годишно до 2030 г. – по-малко от 3% от сегашното им производство на реактивно гориво.
Още по-лошо, на практика нито една от техните инвестиции в SAF не е за електронен керосин. Shell наскоро се оттегли от проект за електронен керосин, което отразява нежеланието на индустрията да премине към чисти горива и да даде приоритет на инвестициите в изкопаеми горива.
Пазарът на електронен керосин в момента се ръководи от по-малки рафинерии и стартъпи, които нямат финансовата мощ да произвеждат достатъчно, за да се погрижат за масовия пазар в дългосрочен план.
„Петролните компании са липсващото парче от пъзела в екосистемата на зелените горива. Те остават незабелязани досега, но нежеланието им да инвестират в SAF пречи на прехода на сектора като цяло. Регулаторите трябва да станат по-строги и да гарантират, че петролните компании инвестират в SAF, като същевременно разработват европейска индустриална стратегия за е-керосин, за да подкрепят тази зараждаща се индустрия с адекватно финансиране и регулаторни мерки“, казва Франческо Кат.
