Български енергиен и минен форум (БЕМФ) изразява тревогата си от натрупаните закъснения на ключови реформи в енергетиката, които отдалечават страната от постигане на оптимален модел в интерес както на бизнеса, така и на потребителите.
“Тревогата ни нараства и от липсата на основна компетентност по редица теми в политическите партии, които навлизайки в поредната предизборна кампания се надпреварват в повърхностен популизъм, но със сериозен дефицит на компетентност по професионални теми. Обръщаме внимание, че енергийната инфраструктура е ключова за развитието на информационните технологии и управлението на данни, които са основен приоритет за развитите държави. Вече се говори за данните като важен национален ресурс и врата към бъдещите технологии. Но за това е необходима надеждна доставка на електрическа енергия на прогнозируеми цени от нискоемисионни производства. България изостава и времето за ключови решения изтича”, алармират от БЕМФ.
Те предлагат 10 ключови области, в които незабавно да бъдат предприети действия:
1. Подготовка на плавен преход
Изтича времето за подготовка на плавен преход към либерализиран пазар на електрическа енергия за битовите клиенти. Процесът на практика е блокиран и опасността от нежелани ефекти и социално напрежение нараства. Фатално е закъснението с разработването и приемането на необходимите нормативни документи за реда и процедурите за определяне на цените на електроенергията, изискванията към бъдещите доставчици на електроенергия за бита, механизма за компенсиране на ценовите разлики, определяне на ред, критериите за категоризиране и формите на компенсиране на енергийно бедните домакинства.
2. Липса на идеи относно бъдещето на въглищните централи
Липсва консенсус по темата между политиците, а прехвърлянето на проблема единствено върху „Зелената сделка“ вече не работи. Пропиляхме над десет години в популизъм, отлагане на важни решения и мерки и се оказахме неспособни да водим открит и отговорен диалог с бранша. Навлизаме в поредния предизборен период, а това означава, че миньорите и енергетиците във въглищните региони ще получат поредната доза щедри обещания за запазване на производството и работните места, без реформи и без ясна визия за бъдещето. Но никой от тези „защитници“ на родния въгледобив не си направи труда да проучи прилаганите алтернативни пазарни модели, каквито вече успешно работят в Румъния, Гърция, Полша.
Кризата в Украйна откри нестандартна възможност за ефективна работа на комплекса „Марица изток“, като например директен износ на банд-енергия за Украйна от 2, 3 или дори 4 блока на ТЕЦ „Марица изток“ през съществуващия директен 750 kV електропровод „Дружба“ между п/ст „Добруджа“ и Южно-украинската АЕЦ.
Всичко това изисква в най-кратки срокове да бъде внесена за обсъждане в Народното събрание разработената Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България, базирана на приетия Интегриран национален план „Енергетика и климат“. Проектът на тази стратегия е публикуван на електронната страница на Министерство на енергетиката още в края на 2023 г., но и досега остава с неясен статут.
3. Пасивна политика по отношение ролята на ВЕИ
Пагубно е въздействието на неконтролируемата инвестиционна активност на чужди компании, които в България получават несиметрични с правилата на ЕС права и преференции. Държавата прилага неадекватно европейските политики за стимулиране на зелената енергия, които би следвало да отчитат критериите за сигурност на националната електроенергийна система.
В разрез с националния интерес и сигурност, България дава неограничени възможности на екзотични инвеститори да изграждат фотоволтаични паркове в нарушение на правила и стандарти. Но най-големият проблем от реализацията на такива проекти е балансирането на товарите и съхранението на свръх-произведената енергия. И днес сме свидетели на ефектите на тази политика – цените на електроенергията на българската енергийна борса са едни от най-високите в Европа, поради липсата но компенсиращи мощности след „изпразването“ на потенциала на фотоволтаичните генератори след залез слънце и налагащото се стартиране на въглищните централи за кратки периоди от време.
В същото време значителен национален потенциал от геотермална енергия за производство на топлинна и електрическа енергия, и на други модерни технологии необяснимо са неглижирани – политически и управленски. В резултат на това България ще загуби средствата от десетки милиони евро, планирани за такива проекти в НПВУ, които трябва да бъдат усвоени до 2026 г. А готови проекти има, технологична готовност има, наличен е и сериозен инвестиционен интерес от български и външни компании.
По същия начин стои и въпросът с водородната енергетика – предвидените пари по НПВУ не се отключиха за подпомагане на този сегмент и ние изоставаме от общото развитие в Европа.
4. Отлагане на изграждането на нови ВЕЦ
Необяснимото задържане на изграждането на нови ВЕЦ, отлагане на въпросите за балансиране на ЕЕС и компенсиране на неравномерното производство от ВЕИ в системата. Мнозина от все още активно работещите специалисти в системата на електроенергетиката в България си спомнят за техническата готовност за изграждане на редица нови ВЕЦ в страната, които странно защо сега са блокирани. Става дума за потенциала на „Горна Арда“, „Дунав“, „Места“, „Тунджа“, „Яденица-2“ и други.
5. Прогноза за проблеми с отоплението на жилищата
Светът търси решения на редица тежки проблеми с централизираното топлоснабдяване на големите градове, в съответствие с новите повишени изисквания на ЕС за декарбонизация на индустрията на база нови технологии. Планира се повишено използване на твърдите битови отпадъци по ефективни газификационни нискоемисионни технологии, както и изграждане на малки модулни реактори, които се очертава да направят революция в съвременните индустриални приложения. Продължаващото залагане на природния газ като основно гориво от българските топлофикационни дружества в дългосрочен план е грешно стратегическо решение, което ще влоши още повече икономическите перспективи за развитие на отрасъла и ще повлияе негативно на стандарта на живот на българина.
6. Липса на планове за изграждане и експлоатация на пасивни сгради
Българските управляващи трябва да знаят и да подготвят сложния и тежък преход (по-сложен дори от „Зелената сделка“) към нулеви емисии от 1 януари 2030 г. за всички нови жилищни, бизнес и търговски сгради в Европейския съюз. За новите сгради, притежавани или използвани от публични органи (национални, регионални и общински), задължението влиза в сила от 1 януари 2028 г. Това предвижда преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите, приета от Европейския парламент през 2024 г. Тази тема е напълно пренебрегвана от политици и управляващи в България, а това ще причини тежки икономически щети за страната, защото е свързано с промени в последния момент както в енергийната стратегия на страната, така и в основни нормативни документи на индустрията и строителството.
7. Отлагане на структурните реформи в българската енергетика
Те се отлагат с непрофесионални аргументи, формулирани от некомпетентни експерти и политици. В редица управленски програми на политически партии още от 2015-2018 г. бяха заложени структурни реформи, касаещи основно Български енергиен холдинг (БЕХ), в които се предлагаха различни по тежест мерки и действия. Всички те целяха или закриване на БЕХ, или неговото преструктуриране в нов тип акционерно дружество с достъп до акциите му от чуждестранни капитали и листването му на международни борси. Това направиха редица румънски енергийни дружества, което доведе да сериозен приток на чуждестранни инвестиции в тази страна.
8. Договорът с БОТАШ
Договорът с БОТАШ е неизгоден за България и следва да бъде предоговорен незабавно. На обществото и на специалистите в областта на природния газ отдавна е ясно, че договорът с турската компания е неизгоден за страната и трябва да бъде предоговорен в най-кратки срокове. Но това трябва да бъде възложено на независими експерти, различни от архитектите на актуалния му формат. Предоговарянето ще бъде сериозно предизвикателство за българската страна и изисква специални познания и опит не само в развитието на газовите връзки, но и в съвременните енергийни тенденции в региона.
9. Премахване на всички политически и нормативни пречки пред проучванията и добива на природен газ и петрол
Необяснимо по какви причини продължават ограниченията и изкуствените бариери пред проучванията и добива на местни ресурси на природен газ, въпреки доказаните залежи и проявения интерес от чуждестранни компании. Подозренията за причините за това са геополитическа намеса на чужди компании и някои български олигарси, които нямат интерес от това. Следва държавата да направи преглед на всички замразени или блокирани по неясни обстоятелства процедури и да „отпуши“ този процес. Ефектът безспорно ще бъде ръст на чуждестранните инвестиции в българската енергетика.
10. Приоритетни политики за нови ядрени мощности
Ядрената енергетика е основен приоритет в енергийното развитие на редица държави в ЕС, включително и в България. Напоследък обаче към този процес в България се появяват критики от някои медийни среди и бизнесмени с интерес изключително във възобновяемите енергийни източници. Такива критики може да се обяснят с липса на основни познания в областта на енергийните баланси и енергийна сигурност, или са признак на тежка икономическа зависимост. Балансираното развитие на ядрената енергетика и оползотворяването на възобновяемите енергийни източници за производство на електрическа енергия, които не са в конфликт, изисква нови професионални решения. Държавата трябва спешно и решително да защити енергийната си сигурност, като приеме комплекс от решения, създаващи условия за трасиране на нови политики за успешно развитие на новите ядрени проекти.
Целият документ на Български енергиен и минен форум можете да прочетете ТУК
