Производителите на метали, работещи в световен мащаб, са изправени пред променящ се регулаторен пейзаж по отношение на екологичните, социалните и управленските критерии (ESG). Новите изисквания за прозрачност от правителства, акционери, инвеститори и потребители оказват нарастващо влияние върху операциите и вземането на решения на производителите на метали по целия свят, пише Euractiv.
Промените донесоха значителна бюрокрация, която според индустрията все още се нуждае от известно изглаждане. Но като цяло експертите казват, че тези нови изисквания за прозрачност работят, за да направят производството на метали по-устойчиво.
Вече е факт, че индустрията инвестира в по-чисти технологии, подобрява енергийната ефективност и прилага мерки за намаляване на отпадъците и замърсяването в отговор на променящите се екологични разпоредби и очакванията на потребителите.
Строги разпоредби
Европейският съюз наскоро въведе строги изисквания, за да гарантира, че компаниите дават приоритет на ESG съображенията в своите операции. Тези нови изисквания обхващат набор от фактори, насочени към минимизиране на отрицателните въздействия върху околната среда, спазване на стандартите за социална отговорност и поддържане на силни практики на корпоративно управление.
„Първият и най-важен приоритет и задължение за един бизнес е да отговаря на законовите изисквания“, казва Сузана Макларън, ръководител на отдела за отговорно снабдяване и устойчивост в Cobalt Institute. „Борбата с принудителния труд се превърна във все по-голям международен приоритет, новите и нововъзникващи разпоредби започнаха да влияят на глобалното съответствие. В САЩ, Канада и сега в ЕС виждаме появата на забрани за внос, тъй като те не позволяват на чуждестранни стоки да влизат в дадена страна, ако се подозира, че е използван принудителен труд в производството им“, коментира още тя.
В ЕС други приложими законодателни актове включват Регламента за батериите, Закона за критичните суровини и Директивите за докладване на корпоративната устойчивост и надлежна проверка.
„Пренебрегването на ESG може да има широки и пагубни въздействия. От гледна точка на бизнеса достъпът до пазари, особено в Европа и Северна Америка, може да бъде възпрепятстван – и това може да понижи стойността на акциите и репутацията на даден бизнес“, продължава Макларън.
За регулирането на батериите никелът и кобалтът са в особен фокус, тъй като те са в основата на производството на електрически превозни средства, на които ЕС възлага толкова много надежди за декарбонизация. Голяма част от тези материали се доставят от страни, които в миналото са били измъчвани от екологични и трудови проблеми като Индонезия и ДРК Конго.
„Индонезия стана обект на голямо внимание от страна на медиите и гражданското общество. Рискът за репутацията е ключов двигател за компаниите и инвеститорите, но и на други важни заинтересовани страни, като например политиците“, посочва Макларън.
Казусът „Индонезия“
В Индонезия екологични групи изразиха загриженост, че увеличаването на търсенето на никел причинява щети на околната среда и климата. Миналата година 16 групи, включително Greenpeace и Sierra Club, написаха отворено писмо до президента на САЩ Джо Байдън, изразявайки загриженост относно новото споразумение за критичните минерали с Индонезия.
„Добивът на никел в Индонезия се извършва в гореща точка на биоразнообразието, дом на множество ендемични видове в преходна зона между евразийската и австралийската флора и фауна“, пишат те.
Ето какво още отбелязват те:
„От 2000 г. между 76 031 и 153 364 хектара гори са изсечени за добив на никел в Индонезия, а други 500 000 хектара гори в момента са застрашени от разширяването на никелова индустрия. Търсенето на никел и други критични минерали нараства, за да се осигурят суровините за батерии, които захранват електрическите превозни средства.“
Все пак природозащитниците признават в писмото, че електромобилите са по-ефективни от двигателите с вътрешно горене и осигуряването на критични минерали е важно за осигуряване на справедлив преход. Според тях обаче има риск тези цели да бъдат подкопани от настоящите индонезийски практики за извличане и рафиниране на критични минерали. Те посочват като пример въглищни инсталации, които според тях се използват за преработка на никел, добиван в Индонезия, генерирайки по този начин повече емисии на CO2, отколкото в други страни.
Марк Мистри, старши мениджър за оценка на жизнения цикъл и устойчивост в индустриалната асоциация Nickel Institute, казва, че индустрията трябва да приеме сериозно подобни опасения за ESG, особено в страни като Индонезия.
„Това е отражение на чувствителната среда, в която се извършва добивът на никел в Индонезия, с няколко хиляди острова в един от регионите с най-голямо биоразнообразие“, каза Мистри.
„ESG стандартите могат да помогнат за справяне с тези опасения. Прилагането им изисква компаниите да преминат през повече от 30 различни екологични, социални и управленски проблема и да идентифицират потенциални рискове, които след това се адресират и управляват“, добавя той.
Мистри отбелязва също, че стимулът за прилагане на тези стандарти не идва само от новата регулация, приета през последните пет години в Европа и Северна Америка, но и чрез ръководени от индустрията инициативи като Responsible Steel и инициативи за партньорство като Global Battery Alliance.
Независимо от бъдещия регулаторен пейзаж, експертите са съгласни, че ESG критериите вече оказват значително влияние върху производителите на метали по света. Компаниите, които дават приоритет на управлението на екологичното представяне, социалната отговорност и доброто управление, не са само в по-добра позиция, за да се справят с регулаторните предизвикателства и контрол на заинтересованите страни, но и да се използват от наличните възможности в бързо развиващия се глобален пазар.
