Загубата на биоразнообразие е най-големият екологичен фактор за избухването на инфекциозни заболявания, което ги прави по-опасни и широко разпространени, са казва в ново проучване, цитирано от Гардиън.
Новите инфекциозни заболявания се увеличават и често произхождат от дивата природа. В мета-анализ, публикуван в списанието Nature, изследователите установяват, че от всички двигатели на глобалната промяна, които унищожават екосистемите, загубата на видове е най-пагубна за увеличаване на риска от епидемии. Следват изменението на климата и въвеждането на неместни видове.
„Загубата на биоразнообразие, изменението на климата и въведените видове увеличават заболяванията“, обобщава водещият изследовател проф. Джейсън Рор от университета Нотр Дам в САЩ.
Четири фактора увеличават риска от епидемии
Експертите анализираха близо 1000 проучвания на глобалните екологични двигатели на инфекциозните заболявания, обхващащи всички континенти с изключение на Антрактида. Те разглеждат както тежестта, така и разпространението на болестта при растенията, животните и хората.
Екипът се фокусира върху пет глобални двигатели на промяната – загуба на биоразнообразие, изменение на климата, химическо замърсяване, неместни видове и загуба на местообитания. Учените установиха, че всички фактори, с изключение на загубата на местообитания, увеличават епидемиите, като ефектът е един и същ както при човешки, така и при нечовешки заболявания.
В градовете има по-малко болести
Промяната на местообитанията намалява риска поради тенденцията хората да се придвижват към градовете. Градските райони са склонни да имат по-малко болести, отчасти поради по-добрите обществени санитарни условия, но също и защото има по-малко диви животни.
„В градските райони с много бетон има много по-малък брой видове, които могат да виреят в тази среда. От гледна точка на човешките заболявания често има по-добра санитарна и здравна инфраструктура, отколкото в селските райони“, обяснява Рор.
Интересът към зоонозните заболявания (заболявания и инфекции, които са естествено трансмисивни пряко и непряко между животните и хората) се е увеличил след пандемията COVID, за която някои изследователи смятат, че идва от прилеп. Много други болести, които понастоящем тревожат световните здравни власти – включително свински грип и птичи грип – също произхождат от дивата природа. Три четвърти от нововъзникващите болести при хората са зоонотични, което означава, че заразяват и дивата природа и домашните животни.
Предишни проучвания сочеха връзки между тези заболявания и промяната на околната среда (например глобалното затопляне може да означава, че маларията става все по-широко разпространена), но досега не беше ясно кои фактори на околната среда са имали най-голямо въздействие. Изследователите отбелязват, че много от факторите са взаимосвързани:
„Например изменението на климата и химическото замърсяване могат да причинят загуба и промяна на местообитанията, което от своя страна може да доведе до загуба на биоразнообразие.“
Изследователите казват още, че намаляването на емисиите, намаляването на загубата на биоразнообразие и предотвратяването на инвазивни видове могат да помогнат за намаляване на тежестта на болестите.
„Надяваме се, че нашите анализи ще улеснят усилията за контрол на заболяването, смекчаване и наблюдение в световен мащаб“, казват в заключение авторите на доклада.
