Едва 57 производители на петрол, газ, въглища и цимент са пряко свързани с 80% от световните емисии на парникови газове след Парижкото споразумение за климата от 2016 г., показва проучване. Тези притежавани от акционери корпорации и мултинационални компании, често намиращи се под държавен контрол, са водещите двигатели на климатичната криза, според базата данни Carbon Majors.
Въпреки че правителствата обещаха в Париж да намалят парниковите газове, анализът разкрива, че повечето мегапроизводители са увеличили производството си на изкопаеми горива и свързаните с тях емисии през седемте години след споразумението за климата в сравнение със седемте години преди това.
В базата данни на 122 от най-големите замърсители на климата в света изследователите установяват, че 65% от държавните субекти и 55% от компаниите в частния сектор са увеличили производството си. През този период с най-голям принос за вредните емисии е ExxonMobil от Съединените щати, който е свързан с 3,6 гигатона CO2 за седем години, или 1,4% от общия глобален обем. Плътно зад тях са Shell, BP, Chevron и TotalEnergies, всяка от които е свързана с поне 1% от глобалните емисии.
Най-забележителната тенденция обаче беше рязкото нарастване на емисиите, свързани с държавни производители, особено в азиатския въгледобивен сектор.
Тази експанзия, която продължава оттогава, е в противоречие с категоричното предупреждение на Международната агенция по енергетика, че не могат да се откриват нови петролни и газови находища, ако светът иска да остане в безопасните граници на глобалното затопляне. Климатолозите предупреждават, че глобалните температури бързо се доближават до долната цел от 1,5C над прединдустриалната ера, с потенциално ужасни последици за хората и природата.
Морално осъдително е компаниите да продължат да разширяват проучването и производството на въглеродни горива при положение, че от десетилетия се знае, че техните продукти са вредни“, казва Ричард Хиде, който създаде базата от данни на Carbon Majors през 2013 г.
Изследването на Carbon Majors помогна да се промени фокусът за отговорността за климатичната криза чрез разпределяне на емисиите на организациите, които печелят от извличането на изкопаеми горива от земята, а не на лицата, които по-късно ги изгарят и изхвърлят под формата на емисии.
Възходът на Азия
Базата данни бе актуализирана и пусната отново в четвъртък, 4 април. Тя включва удивително сравнение между дългосрочните тенденции в емисиите, датиращи от 1854 г., и по-новите развития след Парижкото споразумение от 2016 г. Историческият рекорд обхваща 122 субекта, свързани със 72% от всички емисии на CO2 от изкопаеми горива и цимент от началото на индустриалната революция. Общото количество емисии възлиза на 1421 гигатона.
В този дългосрочен анализ китайското държавно производство на въглища представлява 14% от историческия глобален C02, което е най-големият дял в базата данни. Това е повече от два пъти над дела на бившия Съветски съюз, който е на второ място и повече от три пъти по-висок от този на държавния нефтен гигант на Саудитска Арабия Aramco, който е на трето.
По-нататък в листата са големите американски компании – Chevron (3%) и ExxonMobil (2,8%), следвани от руската Gazprom и иранската National Iranian Oil Company. След това са две европейски фирми, притежавани от инвеститори: BP и Shell (всяка с повече от 2%) и след това Coal India.
Възходът на Азия през 21-ви век става ясен, когато историческите записи се сравняват с данни от 2016-2022 г. През този неотдавнашен период делът на китайските въглища скача до повече от една четвърт от всички емисии на CO2, докато Aramco достига до близо 5%. Топ 10 в тази модерна епоха е доминиран от китайски и руски държавни субекти и се попълва с тези от Индия и Иран. Западният капитализъм не се появява до 11-ата ExxonMobil с 1,4%, половината от историческата си средна стойност.
Очакват ли се промени в бъдеще?
Картината може да се промени отново в бъдеще. Съединените щати са най-големият производител на петрол и газ в света, дори ако операциите са фрагментирани между много различни компании, а не от един държавен гигант. Президентът Джо Байдън даде лицензи за множество нови проучвателни проекти. Страните от Персийския залив също планират да увеличат производството си.
ExxonMobil, Chevron, BP и Shell имат цели за нулеви нетни емисии, въпреки че техните дефиниции за тази цел и методите за нейното постигане варират. Много от компаниите в списъка са направили някои инвестиции във възобновяема енергия.
Говорител на Shell заяви пред Гардиън:
Shell се ангажира да се превърне в енергиен бизнес с нулеви нетни емисии до 2050 г., цел, която вярваме, че подкрепя по-амбициозната цел на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C над прединдустриалните нива. Продължаваме да постигаме добър напредък по нашите климатични цели и до края на 2023 г. постигнахме повече от 60% от нашата цел да намалим наполовина емисиите от Обхват 1 и 2 от нашите операции до 2030 г. в сравнение с 2016 г.“
