Митата на американския президент Доналд Тръмп накараха както ЕС, така и Индия да положат голям натиск за бързото сключване на дълго отлаганата търговска сделка. Брюксел и Ню Делхи имат само три месеца, за да изпълнят съвместното си обещание да сключат сделка до края на годината, като най-трудните въпроси, свързани със селското стопанство и устойчивостта, все още не са решени. Въпреки безпрецедентната политическа воля, политиците и експертите признават, че няма да е лесно да се стигне до финалната линия, предава Политико.
„Преговорите остават изключително трудни. Абсолютно очаквано беше, че когато започнем да преговаряме по най-трудните въпроси, най-чувствителните области, няма да е лесно“, заяви водещият преговарящ на ЕС Кристоф Кинер пред европейския парламент миналата седмица.
С наближаването на критичния момент и с насрочен за следващата седмица нов кръг от преговори, ето пет неща, които са във фокус:
Трамп засили амбициите и на двете страни
Подтикнати от тарифния кръстоносен поход на Тръмп, който удари индийския внос с тарифи до 50% и не пощади и ЕС – макар и с по-ниска ставка от 15% за повечето стоки – и двете страни трескаво търсят алтернативни търговски партньори.
„Когато разбрахме, че Тръмп ще встъпи в длъжност, Ню Делхи започна да изпраща сигнали до столиците в цяла Европа, казвайки: „Сериозно се отнасяме към търговията и искаме това да проработи, за да се предпазим от несигурността на тарифите и подхода на САЩ“, заяви Гарима Мохан, старши сътрудник в Германския фонд Маршал, който ръководи работата на мозъчния тръст за Индия.
Отговорът на Брюксел бе положителен.
Водейки целия си колегиум от комисари в Индия няколко седмици след началото на втория мандат на Тръмп, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и индийският премиер Нарендра Моди се споразумяха да сключат сделка до края на годината – нещо, което дори те осъзнаха, че ще бъде трудна цел.
„Няма да е лесно. Но също така знам, че времето и решителността са от значение и че това партньорство идва в точния момент и за двама ни“, каза Фон дер Лайен тогава.
ЕС е в процес на усилени преговори, като преразглежда пакта си с Мексико и приключва разговорите с южноамериканския блок от страни от Меркосур, както и с Индонезия.
Двете страни имат сложна търговска история
Въпреки че Индия се прави на недостъпна, тя все пак се стреми да преодолее някои от протекционистките си инстинкти, задълбочавайки връзките си с Япония и договаряйки сделка с Австралия. Сделката с ЕС, втория по големина търговски партньор, остава ключова цел. Но исторически погледнато, търговските отношения на двете страни никога не са били лесни.
„Знам от опит колко трудна може да бъде Индия, колко е трудно да се постигне окончателно споразумение по по-чувствителните въпроси. Подозирам, че точно в такъв период сме и сега“, каза Игнасио Гарсия Берсеро, главен преговарящ на ЕС за Индия до 2013 г. Тогава преговорите преминаха в режим на отлагане заради трънливи въпроси като селскостопанския протекционизъм на Индия и нейните генерични фармацевтични продукти. Те бяха подновени по искане на азиатската държава през 2022 г.
Въпреки че преговарящите подчертават, че този път нещата са различни, те не могат да избегнат понякога противоречивите икономически подходи, предвид протекционистката история на Индия.
„Ако погледнем какво остава да се договори, то това са най-важните неща. Всъщност това са точно същите неща, с които се занимавахме през 2012, 2013 г., когато преговорите се провалиха“, посочва Никола Кьолер-Сузуки, асоцииран изследовател в Института „Жак Делор“.
Украйна усложнява процеса
Въпреки че Брюксел разчита на Индия за диверсификационния си стремеж, на Европа няма да е лесно да остане реална заплаха за Русия, докато прави повече бизнес със страна, която поддържа исторически близки връзки с Москва.
Служител на ЕС, на когото е предоставена анонимност, за да обсъди дискусиите при закрити врати, призна, че „един от най-големите въпроси, по които ЕС и Индия имат различия, е именно Украйна“.
Най-населената страна в света изпрати 65 войници, за да се включат в годишното военно учение на Русия „Запад“, в което Кремъл симулира ядрена атака срещу страни от НАТО. На неотдавнашна среща на върха в Китай Моди държеше ръцете на руския президент Владимир Путин, докато се приближаваха до техния домакин, президента Си Дзинпин. Междувременно Тръмп призовава ЕС да наложи тарифи на Ню Делхи до 100% за това, че е позволил войната на Русия в Украйна.
За Индия отказът от връзките ѝ с Русия е неприемлив, тъй като това би представлявало голяма отстъпка на Китай, дългогодишния азиатски съперник на Индия.
„Факторът Русия-Китай е огромна грижа за Индия“, обяснява Мохан.
Сложни технически подробности
Освен геополитиката, различията се прокрадват и в редица дребни области. Първо, съществуват дългогодишни разногласия относно автомобили и авточасти, вина и спиртни напитки, както и други селскостопански продукти. По-рано тази година двете страни се споразумяха да отделят особено чувствителни селскостопански сектори, като млечни продукти и захар, за да улеснят преговорите.
В допълнение към това идват и други въпроси, свързани със селското стопанство, като санитарни и фитосанитарни мерки. ЕС също така оспорва индийските заповеди за контрол на качеството, които предписват, че определени продукти трябва да отговарят на индийските стандарти, преди да бъдат продавани там. Разпоредбите за устойчивост и зелената програма на ЕС също усложняват преговорите.
„Индия от самото начало ясно заяви, че не харесва особено начина, по който Европейският съюз иска да свърже въпросите, свързани с устойчивостта, с търговията, но очевидно са приели, че ще трябва да има отделна глава по този въпрос“, казва Кинер, преговарящият от ЕС.
Ню Делхи обаче все още оспорва идеята главата за търговията и устойчивото развитие да бъде обвързваща и приложима чрез механизъм за уреждане на спорове. Индия също така заплаши да отвърне срещу данъка върху въглеродните емисии на границата на ЕС.
„Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите, който ЕС си е представил, не отговаря на критериите за честна игра“, заяви тогава министърът на търговията Пиюш Гоял.
В разговорите възникна и исторически въпрос – спор между Индия и Пакистан относно претенциите за ориз басмати на двете страни. Ню Делхи оказва натиск върху ЕС да определи зърното като индийско, но ако Брюксел го направи, рискува да предизвика разрив с Пакистан.
Накратко, сключването на споразумението вероятно ще доведе до компромис между политическите ползи от бърза сделка и икономическите печалби от потенциално по-всеобхватно споразумение.
Проверка на търговските приоритети на ЕС
В крайна сметка сделката ще бъде тест за това колко от своите зелени търговски амбиции ЕС е готов да пожертва на олтара на геополитиката. Като се имат предвид опитите на Тръмп да преобърне или поне значително да навреди на основания на правила търговски ред, нарастват призивите ЕС да бъде по-прагматичен и да се стреми към по-бързи и по-малко всеобхватни сделки. Но не всички са съгласни, че това в крайна сметка ще бъде от полза в дългосрочен план.
„Надяваме се, че резултатът от търговските преговори ще бъде търговско значимо споразумение“, заяви в търговската комисия на Парламента Ангелика Ниблер от Европейската народна партия, председател на делегацията на Европейския парламент за връзки с Индия.
Сделката с Индия ще разкрие и колко важна ЕС смята целта си да напредва в екологичната си програма чрез търговски споразумения.
