Според доклад на Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR), климатичните бедствия са довели до насилствено разселване на 250 милиона души по света през последното десетилетие, което се равнява на 70 000 души всеки ден.
Наводнения, бури, суша и екстремни горещини са сред метеорологичните условия, които водят до конфликти и разселване, наред с бавно настъпващи бедствия като опустиняване, покачване на морското равнище и унищожаване на екосистемите, които заплашват продоволствената и водната сигурност.
В средата на 2025 г. 117 милиона души са били разселени от война, насилие и преследване – тежка криза на човешките права, която климатичната криза бързо засилва.
Според UNHCR климатичната криза е „множител на риска“, който разкрива и усложнява съществуващите неравенства и несправедливости, включително въздействието на конфликтите, насилието и принудителното разселване в рамките на и през границите.
Броят на държавите, които съобщават за разселване както поради конфликти, така и поради бедствия, се е утроил от 2009 г. насам, според „Без бягство II: Пътят напред“ – вторият голям доклад на UNHCR за климатичните бежанци. И все пак крехките и засегнати от конфликти страни, които приемат бежанци, получават само една четвърт от необходимото финансиране за климатични промени.
Бежанците и разселените лица, често живеещи в несигурни физически и политически условия, са сред най-засегнатите от климатичната криза, въпреки че допринасят малко за нейното възникване.
През май 2024 г. катастрофално наводнение в бразилския щат Рио Гранде до Сул уби 181 души, причинявайки щети за милиарди долари. Наводненията разселиха 580 000 души, включително 43 000 уязвими бежанци от Венецуела, Хаити и Куба, които живееха в едни от най-засегнатите от наводнения райони в региона.
Година по-рано циклонът Мока – най-разрушителната буря, ударила Мианмар от години – достигна брега в щата Ракхайн, където 160 000 етнически рохинги живеят в пренаселени лагери от 2012 г. насам.
През 2024 г. една трета от всички извънредни ситуации, обявени от UNHCR, включват наводнения, суша, горски пожари и други екстремни метеорологични явления, засягащи хора, разселени от война.
Три четвърти от бежанците и другите разселени лица сега живеят в страни, изправени пред високо или екстремно излагане на климатични опасности, като многократното разселване става все по-често срещано.
Чад, една от най-политически нестабилните и уязвими от климата страни, е домакин на повече от 1,4 милиона бежанци и търсещи убежище хора. Само през 2024 г. наводненията принудиха повече от 1,3 милиона души да напуснат домовете и лагерите си – повече от предходните 15 години взети заедно. Бежанците от разкъсвания от война Судан получават по-малко от 10 литра вода на ден – далеч под стандартите за извънредни ситуации.
Почти половината от разселените лица по света са изправени пред конфликти и климатични последици в политически нестабилни държави, включително Судан, Сирия, Хаити, Демократична република Конго, Ливан, Мианмар и Йемен. Тези страни допринасят незначително за глобалните емисии на парникови газове, но имат ограничен достъп до финансиране за климатични мерки и решения, необходими за адаптиране.
Нужда от радикални действия
Без радикални действия за ограничаване на климатичната катастрофа и подпомагане на бедните страни да се адаптират, ситуацията вероятно ще се влоши много повече, предупреждава докладът.
До 2050 г. най-горещите бежански лагери могат да се сблъскат с близо 200 дни опасен топлинен стрес годишно, със сериозни рискове за здравето и оцеляването, като много места ще станат необитаеми.
Съветът на ООН по правата на човека призовава преговарящите за климата на COP30 в Бразилия да обърнат внимание на това до голяма степен игнорирано и бързо нарастващо население.
