Дебатът на ЕС относно климатичната цел от 90% за 2040 г. постигна известен напредък след като 10 страни бяха за, три против, а 13 поискаха допълнителни отстъпки на среща на министрите на околната среда в Брюксел.
ЕС има две цели за намаляване на въглеродните емисии, определени в закона: намаление с 55% до 2030 г., последвано от постигане на нетна нула през 2050 г. В момента в Брюксел се обсъжда еквивалентна цел за 2040 г. През февруари Комисията предложи тя да е за намаляване с 90%.
В понеделник държавите от ЕС обявиха позициите си: страните, подкрепящи целта от 90%, са повече от тези, които се противопоставят; за момента обаче мнозинството все още нямат ясно решение, предава Euractiv.
„За“ и „против“
Усещам значителна подкрепа“, заяви комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра, след като най-амбициозните страни в ЕС изразиха одобрението си за неговото предложение. Сред тях са Франция, Финландия, Дания и Испания.
Германия и Нидерландия изразиха само временна подкрепа – коалиционното правителство на Берлин все още не е постигнало вътрешно съгласие, докато временният министър на Нидерландия Роб Джетен заяви, че новоизбраният парламент на страната е „за“ на 90%.
Общо 10 страни се обявиха в подкрепа на предложението на Комисията. Три изразиха ясно противопоставяне: Чехия нарече предложението „твърде амбициозно“; Гърция се тревожи за хората, „които искат по-добър живот в момента“, а Полша поиска „по-обстоен анализ“. Обратът в позицията на Варшава е изненадващ, тъй като през януари страната обеща подкрепа.
Половината от страните обаче отказаха да заемат твърда позиция, позовавайки се на различни специфики, вариращи от опасенията на островните нации до селските страни, разчитащи на автомобили.
Справедлив преход
Много от тези страни се присъединиха към ЕС през 2004 г. или по-късно и подчертаха своите различни икономически изходни позиции. Латвия и други страни от ЕС подчертаха необходимостта от „гъвкавост“, за да се приспособят националните специфики.
Всяка страна от ЕС има свой модел на развитие“, каза румънският министър на околната среда Мирча Фечет.
Нямаме достатъчно ресурси на наше разположение, за да постигнем климатичните цели. Трябва да намерим начин да направим прехода справедлив, като никой не трябва да изостава в процеса“, обясни хърватският държавен секретар по околната среда Иво Милатич.
„Справедлив преход“ означава подход, който комбинира действия в областта на климата със социални политики за защита на уязвимите граждани, които иначе биха могли да бъдат неблагоприятно засегнати от прехода. В контекста на ЕС това често се постига чрез фискални трансфери.
Министърът на околната среда на Словения Боян Кумер призова за „по-голям географски баланс“ при изплащането на средства от ЕС от фондовете за модернизация и иновации – два фонда на стойност милиарди, финансирани чрез търговия с въглеродни емисии.
Обратен ефект
Втората голяма грижа за страните от ЕС остава индустриалната конкурентоспособност – въпросът, по който всички могат да се съгласят, от Будапеща до Берлин.
Претоварването на индустрията с политики за климата рискува да има обратен ефект“, предупреди унгарският министър на околната среда Анико Райс.
Укрепването на конкурентоспособността на нашата индустрия е от решаващо значение за следващите години“, каза германският държавен секретар по икономиката и климата Свен Гиголд.
Следващата стъпка – водородна икономика
За съюза от 12 про-ядрени държави, воден от Франция и Чехия, ядрената енергия е ключов елемент от енергийния микс след 2030 г. Чехия се съсредоточи върху водорода, произведен с ядрена енергия, който в момента не е класифициран като възобновяем източник на енергия според правилата на директивата за възобновяема енергия (RED).
Аз пледирам за нисковъглероден водород, за да може Европа да започне водородна икономика“, каза Петр Хладик, чешкият министър на околната среда, призовавайки за промяна на правилата на RED.
