WWF България и нейни партньори пуснаха в Дунав 10 000 есетри от критично застрашения вид руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii) край село Гомотарци до Видин. Там се намира едно от най-важните за вида местообитания в Европа. От основаването си през 2006 г. природозащитната организация и нейни партньори са пуснали в Дунав над 130 000 есетри.
Пуснатите риби са отгледани в плаващ развъдник в Австрия, който да играе ролята на генна банка за индивиди с доказан дунавски произход. Те са транспортирани от Австрия до България.До края на проекта през 2030 г. в Дунав ще бъдат пуснати общо 1,6 милиона есетри от всички дунавски видове.
Зарибяването е част от международния проект LIFE-Boat4Sturgeons, финансиран по програма LIFE на Европейския съюз. Неговата цел е да помогне за възстановяването на популациите на 4-те вида есетри, все още обитаващи Долен Дунав (чига, пъструга, моруна и руска есетра).
Есетрите – сред най-древните, ценни и най-застрашени видове на планетата
Есетровите риби съществуват още от времето на динозаврите и винаги са имали съществено стопанско и културно значение в държавите с есетрови популации. Днес обаче са най-застрашената група видове в света, а долната част на Дунав, споделена между България, Румъния, Сърбия, Украйна и Молдова, остава едно от последните места в Европа, където все още се срещат диви, естествено размножаващи се популации.
Основната причина за състоянието на групата от над 20 вида са бракониерството, загубата на местообитания и прекъсването на миграционните им маршрути от съоръжения като язовири и водноелектрически централи.
От шестте вида есетри, които исторически са обитавали Дунав, два вече са изчезнали – шипът и атлантическата (немска) есетра. Останалите четири вида – моруна, руска есетра, пъструга и чига – са класифицирани като критично застрашени или застрашени в Червения списък на IUCN. LIFE-Boat4Sturgeons цели възстановяване на популациите и на 4-те вида.
Някога руската есетра е била най-широко разпространеният вид в Дунав. Редовно е мигрирала нагоре по течението, достигайки Братислава. Забелязвани са екземпляри дори във Виена и Регенсбург, но днес това е изключително трудно заради язовира „Железни врата“ на границата между Сърбия и Румъния.
