Съвместният проект за ВЕЦ Турну Магуреле – Никопол срещна отпор от зелени организации от цяла Европа. Проектът е за водна централа, изградена на р. Дунав, между България и Румъния, като идеята датира от 60-те години.
Двете държави планират 840-мегаватовата централа със съвместни средства. Според румънското енергийно министерство, мегапроектът може да се финансира от евро-средства. България трябва да споделя произведената енергия със северната ни съседка.
Според редица природозащитни организации, обаче, централата ще навреди на много защитени местности, включително и такива със статут от Натура 2000. Също така, намаленото течение на Дунав може да повлияе и на биоравновесието в района на делтата и Черно море, предаде Euronews.
Проектът Турну Магуреле – Никопол
Според първоначални споразумения, проектът трябва да струва близо 2 млрд. евро, като тази цена вероятно е пораснала след последните две години инфлация. Идеята включва изграждането на две хидроелектрични съоръжения на двата бряга на реката, произвеждащи близо 4.4 гигават-часа енергия.
България и Румъния ще разделят енергията по равно, а планираният период на строеж е между 8 и 10 години.
Според Ангела Добре, управител на неправителствена организация в Турну Магуреле, ВЕЦ-ът може много да помогне за развитието на региона.
Такъв проект може да вдъхне нов живот в застаряващ град с ограничени възможности. Такова мащабно предприятие ще изисква много специалисти и инфраструктура“, каментира тя пред Euronews.
Потенциални щети за околната среда
Според неправителствената организация RiverWatch, посветена на здравето на европейските реки, ефектът върху българо-румънския граничен район би бил огромен. Тази зона се характеризира с много малки острови на Дунав, като всеки от тях съществува като мини резерват.
Една хидроцентрала би потопила тези острови и животинските видове, които ги обитават. Според организацията, това са едни от малкото размножителни райони на някои видове есетра и херинга.
Доклад за околната среда, част от румънската енергийна стратегия за 2019-2030, посочва, че проектът от страната на Турну Магуреле застрашава две защитени зони по Натура 2000. Едната е маршрутът Корабия – Турну Магуреле, а другата е Сухая. В районите растат много специфични дървесни видове, както и няколко защитени птици, като кълвачи и чапли.
Камелия Йонеску, мениджър на проекти, свързани със сладководни водоеми към WWF Румъния, посочва, че щетите ще се прехвърлят надолу по течението. Според нея, наносите на Дунав ще намалеят. Това ще предизвика ерозионен процес за бреговете на реката, делтата и Черно море.
Грийнпийс България – отново в съда
Организацията Грийнпийс България започна съдебен процес срещу проекта. Причината е липса на обществена консултация и достатъчно подробен екологичен анализ. Съдът отхвърли делото с решението, че договорените отношения между България и Румъния на този етап не са от обществена значимост и не са обвързващи.
Според Меглена Антонова, директор на организацията, споразумението е приготвено набързо. Тя посочи, че вероятната причина за това са опитите на правителството да предоговори условията на Плана за възстановяване и устойчивост.
Действието се разви по времето на служебния кабинет на Гълъб Донев, с министър на енергетиката Росен Христов. Антонова се позовава на документ, публикуван от Министерство на околната среда и водите през януари 2023 – „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България“ . В него са посочени 870 MW нови хидроенергийни мощности, които трябва да заработят до 2030 г. Тези стойности са много близо до оповестените в споразумението между България и северната ни съседка.
Още по темата:
Асен Христов: Зеленият преход в България се характеризира с тотална анархия
