Правителството на САЩ ще спре да споделя данни за качеството на въздуха, събрани от неговите посолства и консулства, предава Евронюз. Това разтревожи много учени и експерти, според които тези усилия са жизненоважни за наблюдение на глобалното качество на въздуха и подобряване на общественото здраве.
Държавният департамент официално обяви, че неговата програма за мониторинг на качеството на въздуха вече няма да предава данни от посолства и консулства към приложението AirNow на Агенцията за опазване на околната среда и други платформи. По-рано това позволяваше на местните жители в различни страни, заедно с учените, да видят и анализират качеството на въздуха в градовете по света.
Решението за спирането на споделянето на данни е поради финансови ограничения. Държавният департамент добави, че на посолствата и консулствата е наредено да поддържат мониторите си работещи и споделянето на данни може да се възобнови в бъдеще, ако финансирането бъде възстановено.
Фискалното ограничение е едно от многото при президента Доналд Тръмп, чиято администрация деприоризира екологичните и климатичните инициативи.
Американските монитори за качество на въздуха измерват опасни фини прахови частици, известни като PM2.5, които могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да доведат до респираторни заболявания, сърдечни заболявания и преждевременна смърт. Световната здравна организация изчислява, че замърсяването на въздуха убива около 7 милиона души всяка година.
Новината за прекратяването на споделянето на данни предизвика незабавна реакция от страна на учени, които казаха, че данните са надеждни, позволяват наблюдение на качеството на въздуха по света и помагат на правителствата да вземат нужните мерки.
„Голям удар“ за глобалните изследвания на качеството на въздуха
Бхаргав Кришна, експерт по замърсяването на въздуха в базираната в Ню Делхи Sustainable Futures Collaborative, нарече загубата на данни „голям удар“ върху изследванията за качеството на въздуха.
„Те бяха част от шепа сензори в много развиващи се страни и служеха като ориентир за разбиране на качеството на въздуха. Те също така се смятаха за добре калибриран и безпристрастен източник на данни за кръстосана проверка на местни данни, ако има опасения относно качеството“, казва Кришна.
„Това е истински срам. Това беше източник на достъп до информация за качеството на въздуха, независимо от местните мрежи за наблюдение. Те предоставяха друг източник на информация за сравнение“, заяви Алехандро Пиракока Майорха, базиран в Богота, Колумбия, консултант на свободна практика по качеството на въздуха. Американските посолства и консулства в Лима, Перу, Сао Пауло и Богота се оказаха ценен източник на информация.
Халид Хан, експерт по околната среда и защитник, базиран в Пакистан, се съгласи, като каза, че спирането на мониторинга на качеството на въздуха „ще има значителни последствия“. Той отбеляза, че мониторите в Пешавар, Пакистан, един от най-замърсените градове в света, предоставяха важни данни в реално време, които помогнаха на политиците, изследователите и обществеността да вземат решения за тяхното здраве.
„Премахването им означава критична празнина в мониторинга на околната среда, оставяйки жителите без точна информация за опасните условия на въздуха“, посочва още Хан. Според него уязвимите хора в Пакистан и по света са особено изложени на риск, тъй като е най-малко вероятно да имат достъп до други надеждни данни.
В Африка програмата предоставяше данни за качеството на въздуха за над дузина страни, включително Сенегал, Нигерия, Чад и Мадагаскар. Някои от тези страни зависят почти изцяло от системите за мониторинг на САЩ за своите данни за качеството на въздуха.
Базата данни за качеството на въздуха на СЗО също ще бъде засегната от закриването на американската програма. Много бедни страни не проследяват качеството на въздуха, защото станциите са твърде скъпи и сложни за поддръжка, което означава, че разчитат изцяло на данните от мониторинга на посолствата на САЩ.