Микропластмасата нарушава способността на океана да абсорбира задържащите топлина газове от атмосферата. Точно затова учените призовават за спешни глобални действия. Според Организацията на обединените нации, океанът генерира 50% от кислорода, от който се нуждаем, улавя 30% от всички емисии на въглероден диоксид и 90% от излишната топлина, генерирана от тези емисии. Това го прави най-големият въглероден уловител на планетата, действайки като жизненоважен буфер срещу глобалното затопляне.
Ново проучване, публикувано в Journal of Hazardous Materials: Plastic, обаче предупреждава, че връзката между микропластмасите и ролята на океана в регулирането на температурата на Земята отдавна е била пренебрегвана.
Как микропластмасите влияят на океана?
Изследователи от Университета в Шарджа в Обединените арабски емирства анализираха общо 89 проучвания, за да синтезират знанията за микропластмасите и здравето на океаните. Те откриха, че микропластмасите могат да нарушат морския живот, да отделят парникови газове, когато се разграждат, и дори да отслабят „биологичната въглеродна помпа“. Този термин се отнася до естествен процес в океана, който пренася въглерод от атмосферата в дълбоководните слоеве.
Проучването установи, че микропластмасите пречат на този процес, като намаляват фотосинтезата на фитопланктона (където малки морски организми използват слънчева светлина, вода и CO2, за да създават енергия за себе си, освобождавайки кислород) и нарушават метаболизма на зоопланктона (където зоопланктонът, като крил, яде водорасли и бактерии, които след това се консумират от друг зоопланктон, насекоми и риби.
„С течение на времето тези промени биха могли да доведат до затопляне на океана, подкиселяване и загуба на биоразнообразие, застрашавайки продоволствената сигурност и крайбрежните общности по целия свят“, предупреждава д-р Ихнсанула Обайдула, доцент по интегрирани технологии за пречистване на вода и съавтор на изследването.
Ако океанът загуби способността си да абсорбира въглероден диоксид и излишната топлина, той може да започне да отделя емисии обратно в атмосферата – преминавайки от уловител към производител на въглерод. Това вече се забелязва при всички основни райони на тропическите гори на планетата в Южна Америка, Югоизточна Азия и Африка.
Това се случва, след като учените прогнозират, че 2026 г. вероятно ще стане четвъртата година в историята, в която температурите достигат 1,4°C над прединдустриалните нива, опасно близо до границата от 1,5°C, посочена в Парижкото споразумение.
Интегриран подход за прекратяване на замърсяването с микропластмаси
Доклад на ООН от 2025 г. изчислява, че годишното производство на пластмаса надхвърля 400 милиона тона, половината от които са предназначени за еднократна употреба. Без намеса годишното производство на пластмаса може да се утрои до 2060 г.
Въпреки че пластмасите се считат за важни за определени артикули, като части за самолети, електроника и потребителски стоки, изследователите предупреждават, че прекомерната консумация представлява сериозна заплаха за екологичната устойчивост и безопасността на храните.
В резултат на това проучването призовава за интегриран подход, като подчертава, че замърсяването с микропластмаси и изменението на климата не могат да бъдат решени изолирано.
