Значително мнозинство от ръководителите съобщават, че имат добро разбиране за стратегиите за устойчивост на своите компании, но по-малко от една на всеки пет компании в момента използват надеждни методологии за количествено определяне на финансовото въздействие на устойчивостта върху създаването на стойност и бъдещите резултати. Това показват резултатите от ново проучване на KPMG „Преодоляване на разликата в оценката на устойчивостта“, в което са взели участие над 2000 ръководители от висшето ръководство в компании с годишни приходи от най-малко 100 милиона долара, в 19 държави и широк спектър от сектори.
„Бордовете все повече разбират рисковете и възможностите за устойчивост, но самото разбиране вече не е достатъчно. Истинско предизвикателство е превръщането на това прозрение във финансови резултати, които могат да информират решенията. Без надеждно количествено определяне компаниите рискуват да пропуснат както рисковете от спад, така и възможността за създаване на възходяща стойност.“, коментира Саймън Уийвър, глобален ръководител на консултантските услуги за устойчивост в KPMG International, цитиран от esgtoday.com.
Според KPMG резултатите от проучването показват значителна разлика между разбирането на компаниите за устойчивост и способността им да я превърнат във финансова стойност, което излага компаниите на риск от неправилно оценяване на възможностите и разходите за устойчивост при инвестиции и вземане на решения.
Рискове и възможности, свързани с устойчивостта
Повечето компании вече имат силна осведоменост за рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта, като 72% от ръководителите съобщават, че имат подробно разбиране или познаване на ключови аспекти на своята стратегия, показатели и резултати за устойчивост. Също така 60% от компаниите вземат предвид рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта, във финансовото планиране, а половината съобщават, че устойчивостта е неразделна част от техните стратегии.
Въпреки че осведомеността и интегрирането на устойчивостта са се превърнали в норма, проучването също така показва липса на способност от страна на компаниите да определят количествено финансовото ѝ въздействие. Само 19% от анкетираните съобщават, че техните компании прилагат често използвани подходи за финансова оценка, като например цифрови близнаци и симулации Монте Карло, за да измерят въздействието на устойчивостта върху създаването на стойност, за фактори като финансови резултати, оперативни печалби и иновации.
Надеждни техники за оценка
По сектори проучването установява, че компаниите в банковия сектор и капиталовите пазари са най-склонни да използват надеждни техники за оценка, за да определят количествено финансовото въздействие на устойчивостта – 33%, следвани от енергетиката и природните ресурси – 31%, и автомобилния сектор – 31%.
В доклада KPMG отбелязва, че за тези по-напреднали сектори „рисковете за устойчивостта оформят техните финансови основи по-директно и неотложно“. Компаниите за финансови услуги се стремят да се справят с рисковете за устойчивост, засягащи портфейлите, кредитния риск и стрес тестовете, а енергийните и автомобилните компании са изправени пред капиталоемки предизвикателства на прехода.
Според KPMG разликата между разбирането за устойчивостта и оценката е резултат от липсата на инструменти, способни да свържат устойчивостта с финансовите резултати, като рамките и двигателите на стойността все още не са налице, а „техниките за количествено определяне, където съществуват, често са фрагментирани и непоследователни“.
„Въпреки че системната промяна несъмнено е на път, тя вероятно ще бъде изградена отдолу нагоре, както и ще бъде наложена отгоре надолу. Разбирането на бизнес аргументите за действие е отправна точка; без това напредъкът може да бъде ограничен. Реален риск се крие в това да не се прави нищо. Компаниите, които поемат инициативата сега, вероятно ще бъдат по-добре подготвени да защитават и създават стойност и конкурентно предимство в собствените си организации.“, посочва Джули Васади, глобален ръководител „Устойчиви сделки и стойност“ в KPMG International.
