Когато САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран, страните от Югоизточна Азия бяха сред първите и най-силно засегнати. Затварянето на Ормузкия проток прекъсна доставките на енергия и торове – жизненоважни за икономиките в региона, пише Guardian.
Правителствата в целия регион, силно зависими от водния път, реагираха с бързи мерки за намаляване на потреблението на гориво:
- във Филипините държавните служители преминаха към четиридневна работна седмица
- във Виетнам работодателите бяха призовани да позволят работа от вкъщи
- в Тайланд офисите бяха насърчени да настроят климатиците си на 27°C.
Миналата седмица правителствата на Югоизточна Азия изразиха надежда, че мирното споразумение с Иран ще възстанови свободното корабоплаване през пролива и ще донесе икономическа стабилност. Този оптимизъм обаче бързо се разклати, тъй като Иран заяви, че ще затвори пролива след израелските удари в Ливан и обяви планове за въвеждане на система от морски такси.
Експерти на ООН предупреждават за „сложен шоков ефект“, произтичащ от комбинацията между икономическите последици от конфликта и надвисналите условия на Ел Ниньо в Азия и Тихия океан. Според тях това може да изложи на риск милиони тонове храна.
Селското стопанство е гръбнакът на икономиката на Югоизточна Азия и представлява около 9% от световния селскостопански износ.
Какво се случва в Ормузкия пролив
САЩ вдигнаха блокадата си на иранските пристанища в Персийския залив, но съдбата на Ормузкия пролив остава неясна, докато мирните преговори продължават.
Иран заплаши да затвори пролива, ако Израел продължи атаките си срещу Хизбула в Ливан, и обяви планове за въвеждане на система от морски такси след края на 60-дневния преговорен период. Международната морска организация предупреди, че подобна такса би създала „опасен прецедент“.
Според Хенинг Глойщайн, управляващ директор по енергетика, климат и ресурси в Eurasia Group, в подобен сценарий страните от Югоизточна Азия вероятно ще се обединят с други държави в Азия и Европа, за да намерят алтернатива.
Защо това е толкова важно за азиатските икономики
Затварянето на Ормузкия проток беше „остър сигнал за събуждане“, разкриващ уязвимостта на региона, според доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Преди кризата 60% от вноса на суров петрол в Югоизточна Азия и една трета от вноса на газ идваха от Близкия изток. МАЕ прогнозира, че разходите за внос на енергия в региона ще достигнат 160 млрд. долара тази година – двойно повече от 2024 г. До 2035 г. те могат да нараснат до 245 млрд. долара.
Регионът е силно зависим и от торове, внесени от Близкия изток. Според организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) около 3,3 млн. тона ориз в Азия и Тихия океан вече са изложени на риск заради намаленото използване на торове.
По-високите разходи за енергия и торове тласкат нагоре цените на храните. В Мианмар средната цена на основна хранителна кошница се е увеличила с 19% от края на февруари. Цената на рибата, като например рибата тон, се е повишила рязко, тъй като много рибари не могат да си позволят горивото за лодките си.
Стивън Окун, главен изпълнителен директор на фирмата за геополитическа стратегия APAC Advisors, предупреждава, че всякакви такси върху транзита през пролива ще доведат до допълнително поскъпване.
„Независимо дали се нарича пътна такса или потребителска такса, [това] повишава разходите за застраховка и доставка, които се отразяват директно върху цените на горивата – и зависимите от внос икономики в Югоизточна Азия ще бъдат засегнати“, каза Окун.
Къде се вписва Ел Ниньо в тази криза
През юни Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ обяви, че условията на Ел Ниньо вече са в ход в тропическия Тихи океан – развитие, което експертите очакват да има тежки последици за селското стопанство.
ФАО на ООН заяви в доклад, че „най-голямото ѝ безпокойство“ е взаимодействието между зараждащото се явление Ел Ниньо и пазарния натиск, произтичащ от кризата в Близкия изток. Според организацията 7-8 милиона тона ориз могат да бъдат изложени на риск при сценарий с частично затваряне на Ормузкия проток в Азиатско-тихоокеанския регион.
Тайланд – със силни признаци на зараждаща се суша и значително излагане на глобалното увеличение на цените на енергията и торовете – „се откроява като най-ясния пример за комбиниран риск“, следван от Индонезия, Филипините и няколко тихоокеански островни държави, се твърди в доклада.
Може ли тази двойната криза да засегне и други региони
Максимо Тореро, главен икономист на ФАО, предупреждава, че ефектите няма да се ограничат само до Азия и Тихия океан, ако милиони тонове храна бъдат изложени на риск.
„Въздействието може да се прояви не като незабавен физически недостиг навсякъде, а като по-високи сметки за внос на храни, по-ограничени доставки, намалени доходи на фермерите, по-ниска покупателна способност и засилен натиск върху уязвимите домакинства. Шокът е глобален, защото се разпространява чрез енергия, торове, товари, цени на храните и търговски канали.“, казва той.
Ситуацията влияе и върху международните отношения, особено ако, както казва Окун, други географски тесни точки „станат оръжейни“.
Енергийната уязвимост на Югоизточна Азия създаде възможност за Русия да засили връзките си с региона. Анализатори отбелязват, че Москва се представя като „трета сила“ между Китай и САЩ на срещата на върха в Казан миналата седмица.
На форума Путин осигури редица енергийни споразумения, включително рамка за сътрудничество с Лаос в мирното използване на ядрената енергия, както и гаранции към Малайзия за доставки на петрол, газ и дизелово гориво.
